Горещото любовно писмо на Хемингуей до Адриана, последната му муза
Автор
Woman.bg

Горещото любовно писмо на Хемингуей до Адриана, последната му муза

През есента на 1948 г. Ърнест Хемингуей посещава Венеция с четвъртата си съпруга. Градът е прекрасен, есен е, мирише на… любов. Но не само любовта грабва сърцето на майстора на думите. Една жена в този град го очарова така, че той потъва в очите й. Андриана Иванчич привлича погледа на 50-годишния писател.



И той се влюбва.

Едва завършила гимназия, Адриана вдъхновява Хемингуей и той създава шедьовъра си „Старецът и морето”. Връзката им, която е платонична (по думите и на двамата), продължава дълги години и той успява да завърши своите финални творби.

Точно тогава пише и много писма до музата си, която е с 30 години по-млада от него. В едно от тях говори за любовта. Така, както може да го направи само един талантлив и много влюбен мъж. Говори с нежност и болка, с тежестта на опита си и лекотата на непораснало момче.

„Тя е бърза, развива по-голяма скорост от ракети и насочвани снаряди, ще я получиш, преди още да съм свършил да печатам това изречение. И не е нужно да си предпазлив с нея. Тя е издръжлива, с гаранция за през целия ти живот, валидна за всички страни. Смяната на топло и студено не й влияе. Не ръждясва, а става по-здрава и силна с употребата. Може да се храни с манго или скариди без период за приспособяване, а пък ако някой път не я искаш, хвърли я в морето и тя автоматично ще доплува обратно при теб”.

Цитатът е от книгата на Андреа ди Робилант "Есен във Венеция", издателство "Колибри"