„Благодарна съм за две неща: че съм родена в Северна Корея и че избягах от Северна Корея. Тези две събития ме оформиха като личност и не бих ги заменила за обикновен и спокоен живот. Но те съвсем не са единствената причина да съм такава, каквато съм днес.“

Пред препълнената зала в Дъблин крехката Йонми Парк прави дълги паузи, докато по страните ѝ се стичат сълзи от болка и вълнение. Думите се спират преди да излязат сякаш, за да не позволят на една от най-разтърсващите истории, които някога сте чували да се появи на бял свят. След края на речта на 21 годишната севернокорейка всички са на крака, а в очите на световни лидери като Кофи Анан и сър Боб Гелдоф има сълзи.

Йонми Парк вече има нов живот, но споменът за всичко, което е преживяла, я буди в съня ѝ, бележи дните ѝ. Решава да опише историята си в книга, която се превръща в бестселър още с излизането си. Тя носи простичкото, но ударно заглавие - "За да живея". От скоро тя е достъпна и за българските читатели, благодарение на издателство "Киви".

Това е история започнала през 1993 година в севернокорейския пристанищен град Хесан. В една октомврийска сутрин в отдалечено предградие се ражда второто от двете момичета, за да започне живот съпътстван от нищета, мизерия и страх. Малката Йонми расте като милиони други деца в Северна Корея, страдащи от недохранване, без телевизия, интернет или достъп до книги, освен тези пропити от пропаганда и възхвала на живота под зоркото око на Лидера Ким. На 9 години тя е „поканена“ да присъства на разстрела на майката на своя приятелка, която е обвинена, че е гледала холивудски филми. Когато е на 13 години баща ѝ е изпратен в трудов лагер за контрабанда и за семейството ѝ настават още по-тежки времена на глад и лишения. Двете с майка ѝ решават да избягат в Китай, за да оцелеят и да продължат да живеят. Но оцеляването им не е единствената причина да предприемат това пътуване. Двете с майка ѝ търсят по-голямата ѝ сестра Еунми, която заминава за Китай няколко дни по-рано. Пресичат границата с Китай в края на март 2007, където попадат в ръцете на трафиканти на хора. След две години в публични домове като секс робини двете жени успяват да избягат в Южна Корея през Монголия, където започват животът си отначало.

Ето какво си спомня за преживяванията си Йонми Парк: „По време на своето пътуване аз видях ужасите, които човешките същества са способни да си причиняват едно на друго, но станах свидетел и на топлота, добрина и жертвоготовност, и то при най-лошите обстоятелства. Знам, че е възможно човек да изгуби част от човечността си, за да оцелее. Но знам също, че искрицата на човешкото достойнство никога не угасва. Нужен ѝ е само кислородът, осигуряван от свободата и силата на любовта, за да прерасне в пламък. Това е разказ за изборите, които направих, за да да живея.“

В книгата си „За да живея“, Парк разкрива най-болезнените и тежки спомени – за първи път без да спестява нищо. Изповедта ѝ е необичайна, поучителна и изключително ценна, а историята ѝ е затрогваща и невъобразима, но никога безнадеждна – досущ като непоклатимия дух на момичето.