Днес, 16 ноември, се навършват 97 години от рождението на португалския писател Жозе Сарамаго. Израснал в семейството на безимотните и неграмотни селяни Йосиф и Мария, близо до Лисабон, бъдещият Нобелов лауреат за литература се оказва жилав като бурен: това означава фамилията му, прякор на баща му (сарамаго е растение, чиито листа служели за изхранване на бедните по онова време). Заради недоимъка родителите не са в състояние да осигурят университетско образование на сина си, но неговата любознателност наистина се оказва пословична. Сменя различни занаяти, включително администратор, застрахователен агент и журналист, а през 1976 г. окончателно се посвещава на писането. От този момент до самата си смърт Жозе Сарамаго неуморно търси истини...

Отявлен атеист, Сарамаго винаги пише Човек с главна буква и бог с малка. В цялото си творчество - от шедьовъра "Възпоминание за манастира”, през "Слепота” и "Проглеждане”, чак до "Приумиците на смъртта” и "Пътуването на слона”, той развенчава мита за всесилния, вездесъщ и милостив бог, независимо от името му. Затова и консервативните власти в Португалия налагат цензура над книгата му "Евангелие по Исуса Христа”

Статуя на писателя в Конил де ла Фронтера.

Исус на Сарамаго повече мисли, отколкото чувства, повече разсъждава, отколкото вярва. Това го очовечава, нищо че му е възложена нечовешка мисия. В резултат от избухналата полемика романът излиза на десетки езици и се преиздава многократно. Писателят е принуден да живее в изгнание, но за читателите по света той се превръща в един от най-големите хуманисти на своето време. Ето и повод да си спомним за гения на португалеца с някои от неговите мисли и цитати от книги:

„Въпросите ти са грешни, ако вече знаеш отговора.”

„Четенето вероятно е алтернативен начин да намериш мястото си.”

„Ако съм искрен днес, какво значение има дали ще съжалявам за това утре.”

„В нас има нещо, което няма име, нещото, което сме.”

„Използваме думите, за да се разбираме едни други, а понякога, за да се откриваме едни други.”

„Хаосът е просто ред, който очаква да бъде дешифриран.”

„Съжалявам, ако това, което за теб е нещо малко, за мен е всичко.”

„Може би само в света на слепите всичко ще бъде такова, каквото е в действителност.”

„Мъжете са еднакви. Мислят, че след като са излезли от корема на жена, значи знаят всичко за жените.”

„Що се отнася до чувствата на сърцето, прекалено много е винаги по-добре от прекалено малко.”

„Единственото обяснение за съществуването на религиите е смъртта. Те се нуждаят от смъртта така както ние се нуждаем от храната.”

„Харесването е най-добрата форма на собственост, а собствеността – най-лошата форма на харесване.”

„В крайна сметка всички животи свършват прекалено рано.”

„Ако не можем да живеем изцяло като хора, нека поне направим всичко възможно да не живеем изцяло като животни.”