Искаше ми се да започна този текст „простичко“ и „категорично“, за да хвана вашето читателско внимание веднага. После осъзнах, че когато става дума за теми от сорта „Какво да четем на децата си?“, „Каква литература да се изучава в училище?“ и изобщо за теми, свързани с четене – не е хубаво да се изказваш “категорично“. Нито „простичко“.

Четенето никога не е „простичко“ занимание, а четенето с разбиране се оказва още по-сложно в епоха, когато вниманието се плъзга като капка вода върху кориците и потъва като пробит кораб в първия си сблъсък с авторовата идея (ако нея изобщо я има).

Междувременно светът на книгите в България е по-отворен от всякога.

Всяка година регистрите на Народна библиотека описват над 12 000 новоиздадени заглавия, като в този брой се включват и учебниците, и учебните помагала. Според статистика, която цитирам по памет, на година се издават и средно около 800 книги на български автори. И независимо, че много от заглавията са с ниска езикова и художествена стойност, този брой все пак е зашеметяващ.

Успоредно с огромното море от заглавия, както и с десетките начини за разпространение на литература, е истина, и че хората, които четат, са много повече, отколкото в която и да е било друга епоха.

Факт е, че майки, бащи, баби и дядовци, които само преди десетилетия едва ли биха пoсегнали към предмет, върху който има букви, днес купуват книжки, независимо дали става дума за готварски рецепти, за книги за градинарство, за бестселъри или за детска литература за подарък.

Заглавията също са по-разнообразни от всякога, а гледните точки – твърде разнородни, за да бъдат лесно обобщени или вкарани в графа „контролирана литература“.

Още по-трудно е днес да се говори за „национална литература“, въпреки че множество издателства се опитват да печелят от възрожденския сантимент към четенето, предаван чрез образованието, и предлагат купища „исторически“, „национални“ и „патриотични“ заглавия.

И ето го парадоксът: именно заради многото възможности за свободно четене, огромна част от хората всъщност се молят за контрол над литературата, над учебния материал, над различните гледни точки.

Огромният спор във фейсбук групата „Какво четеш“ по темата трябва ли или не децата да имат достъп до „нетрадиционна“ и LGBTQ-литература, показва именно това: доста българи са убедени, че изучаваната в училище литература може да повлияе на подрастващите негативно и да ги научи на „джендъризъм“.

„Пази се, че някоя буква ще вземе да те удари по главата“, подигравахме се на децата-зубрачи в трети клас. Точно като третокласници обаче разсъждават днес родителите, които се боят, че хомосексуалността и „джендърството“ се предават по книжен път.

Ако следим форумите, в които се обсъждат нови заглавия, ще установим, че страхотно много четящи всъщност неистово копнеят за по-прост свят, в който да съществува една гледна точка, предлагана от литературата. За свят, в който ясно и точно да се казва „какво да се чете“. Примерно: Захари Стоянов с „Записки по българските въстания“ - може, но Генчо Стоев с „Цената на златото“ - не.

За свят, в който в училище се изучават точно определен вид книги, които отговарят на определен „морален“, „ценностен“, „традиционен“, „семейно ориентиран“ и „изконно български“ модел.

Тези хора определено са „за“ налагането на „задължителни“ заглавия, за използването на литературата за националистически, етнически и политически цели и като цяло ги притеснява възможността да има допълнителни различия в този и без това сложен свят. Те търсят в литературата и книгите „простичкото“ и „ясното“ - онова, което ще им помогне, а не което ще ги обърка допълнително.

В другата крайност са онези, които припознават като заплаха расизма у Алеко Константинов, (без да вземат предвид контекста на епохата), които се тресат от русофобството у Захари Стоянов или виждат единствено вярата в комунизма у Вапцаров, а не гениалните му стихотворни форми, заради които той поет от световна величина.

Тези цензори са от същия калибър „мислители“, които в Швеция нападнаха „Пипи“, заради това, че баща й бил „негърски крал“, а „негър“ не била социално-приемлива дума. Този същия тип хора извади от учебниците „Да убиеш присмехулник“ на Харпър Ли в Мисисипи, защото авторката използвала „смущаващ за учениците език“. Те посегнаха на „Хъкълбери Фин“ на Марк Твен, защото Джо е описан като „негър“ и същите те се уплашиха, че „Хари Потър“ подтиква подрастващите към вещерство.

Независимо дали седят от либералната страна в защита на правата на малцинствата или от консервативната гледна точка, защитаваща „семейните ценности“, цензурите на литературата си приличат по общия си враг: свободата на изразяване и на мислене. А именно върху тази свобода стъпват великите произведения на изкуството.

Важно е да знаем, че ужасени читатели винаги ще има, както и винаги ще има родители, които припознават „джендърство“ и заплаха за „идентичността“ във всеки учебник, тетрадка или по-сложна книга.

Проблемът обаче не е, че тези хора приемат литературата от прекалено сериозната й страна. Проблемът е, че допускайки манипулации над свободните текстове, тези хора могат много лесно да бъдат заблудени и в идеи, които нямат нищо общо с добрите им намерения.

Ако днес скачаме срещу книги, разкриващи пред децата истините за сексуалността, утре ще започнем да се тревожим от „еврейската идея“ в литературата. Или ще започне много да ни тревожи изобщо литературата, писана от жени.

Затова, преди да коментираме многозначително литературни теми по форумите и социалните мрежи, трябва да сме наясно, че човечеството вече много пъти е било там, долу, където свободата се потъпква в името на идеята. И че пътят към цивилизацията е много дълъг, но пътят към варварщината е изключително кратък.

Нека се радваме, че днес имаме книги, заради които можем да спорим и които можем да обсъждаме. Нека сме щастливи, че има как да прочетем различни гледни точки и да се опитваме да ги разбираме.

Защото утре може да се окаже, че вече нямаме изобщо достъп до книги, нито до информация, нито до знание. Това е било и със сигурност някой ден отново ще бъде. Но от нас зависи да не е днес, нито утре, нито твърде скоро.

Автор: Ема Иванова