Един умира, ала друг се ражда - днешният ден е емпирично доказателство за тази житейска цикличност, тъй като на настоящата дата е починал знаковият философ екзистенциалист Сьорен Киркегор, а се е родил руският писател класик Фьодор Михайлович Достоевски. Ето защо решихме след една небрежна дискусия в редакцията да запознаем и вас с някои от убежденията на двамата в пряка съпоставка и по-скоро дори в сблъсък едни с други.

Двамата имат например диаметрално различни позиции относно алиенацията и автархийността на Аз-а. Киркегор разпознава и приема понятието отчуждение, въпреки че го изразява и разбира в свои автентични термини. "Вместо авторитета на миналото или на Библията или на който и да е друг силен и постоянен глас, ние имаме празнина и несигурност", твърди философът. "Днес повсеместно човешкият ум започва насмешливо да не разбира, че истинското осигуряване на човека не е в личното му уединено усилие, а в общата човешка цялост", пък се противопоставя на думите му Достоевски в "Братя Карамазови", като съвсем естествено ситуира героите си в човеколюбива и високоемоционална среда, поставяйки социума над единицата (което е в разрез с постницшеанските разбирания на философа).

Различни са и визиите им за истината като нравствена категория. Киркегор бил подтикнат към действие от една реч на професор Ханс Ласен Мартесен, който нарекъл своя наскоро починал предшественик епископ Якоб П. Минстер "свидетел на истината, един от истинските свидетели на истината". Киркегор харесвал Минстер, но постепенно осъзнал, че неговото разбиране за Християнството било по-скоро в услуга на човека, отколкото на Бога и по никакъв начин животът на Минстер не можел да се сравни с това да бъде "свидетел на истината". Като вярващ християнин Достоевски нееднократно е поставял истинността на истината (тавтологията е умишлена) под въпрос и именно чрез задаването на този въпрос е поставял истината като субективно понятие - "От жалки истини безброй по-скъпа е лъжата, що ни възвисява", пише той в "Бесове" и по този начин иронично сменя функциите на понятията.

За Киркегор, за да разбере абсолютното, съзнанието трябва да е напълно изпразнено от обективно съдържание. Това, което подпомага пълното изчистването на ума обаче, е желанието за абсолютното. Философът нарича това желание страст. "Радвайте се на живота, а не на неговия смисъл", пък е категоричен Достоевски. Така се изправят в опозиция търсенето на абсолюта per se и почти даоистичното (не)тълкуване на живота, вселената и всичко останало (но не по Дъглас Адамс).

В края на този кратък текст е логично да се запитаме: може ли да бъде писателят поет и поетът - писател. Сякаш най-буквален отговор ни дава румънският философ и есеист Емил Чоран: "Най-истинските хора на този свят са поетите и писателите. Достоевски е над всеки философ"

Четете още: Фридрих Ницше: "Мъжът е за жената средство: целта е винаги детето"