Когато се заговори за магически реализъм в литературен аспект, имената на писателите съвсем не са много. А до тези на Габриел Гарсия Маркес, Михаил Булгаков, Хорхе Луис Борхес, Йордан Радичков, литературните експерти поставят една изключителна дама - Исабел Алиенде. Великата писателка навършва 80 години.

"Момиче, остави журналистиката - по-добре седни да пишеш художествена литература с тази развита фантазия, която притежаваш" - думите са отправени към Алиенде от именития поет и писател Пабло Неруда, докато тя му взимала интервю. И един студен 8 януари Исабел сяда и започва да пише първия си роман. Не всеки голям писател може да се похвали, че първият му роман е с тежестта и величието на "Къщата на духовете" (филмирана през 1993 г., режисирана от Били Аугуст с участието на Джеръми Айрънс, Мерил Стрийп, Глен Клоуз и Уинона Райдър). Следващите си романи - "Дъщеря на съдбата" и "Портрет в сепия", започва на същата дата и смята трите книги за една цялост, макар че в традиционния смисъл съвсем не можем да говорим за трилогия.

Писала е мемоари, полудокументалистика, сценарии за теленовели и дори книга за знаковия герой Зоро. И продължава да поставя началото на всяка своя книга именно на 8 януари - странност, суеверие или просто традиция, няма значение. Важното е, че явно върши работа на Алиенде, много от чиито книги се превръщат в любими шедьоври на няколко поколения. Това не е единствената странност на авторката - тя неведнъж е споделяла пред медии, че има много стриктно "работно време" за писане - от понеделник до събота, от 9:00 сутринта до 5 следобед. (Като млад Стивън Кинг например признава, че се е присмивал на автори с работно време, но от десетилетия и той използва много сходен метод, за да си създаде рутина и да не влезе в ужасяващия всеки писател блокаж.)

През 2010 г. авторката получава Националната литературна награда на Чили, а през 2014 г. президентът Барак Обама ѝ връчва на церемония Президентския медал на свободата за изключителен принос към литературата. През същата година Алиенде е удостоена с титлата Доктор на думите от Харвардския университет. И за да не изброяваме всички - към момента е носител на 35 големи награди за литература.

Разбира се, не всички са екстремни почитатели на творчеството на писателката и не всички духове в образната ѝ къща са от добрите... Нейната колежка Джанина Браши пише в романа си "Йо-Йо Бойнг" следните думи: "Исабел Алиенде убива Гарсия Маркес по малко всеки ден, както сестрите на Майкъл Джексън убиват брат си". Знаковият автор Оберто Боланьо пък заклеймява писането на Алиенде като "анемично" и я нарича "машина за писане, а не писател", критикувайки високата ѝ производителност. Известният литературен критик Харолд Блум си позволява да заяви, че романите на авторката "могат да харесат на хора само от определен исторически период, а после със сигурност тя ще бъде забравена". Писателят Гонзало Контрерас твърди за Алиенде, че "прави смъртоносна грешка, като бърка комерсиалния успех с качествена литература".

"Докато пиша, се чувствам добре. Когато престана, започвам много да мисля и понякога ми става зле", признава писателката, която днес има рожден ден и навършва 75 години. Което е прекрасен повод да отворим нейна книга и да ѝ се насладим, нали?