Автор
Мария Николова

Майкъл Маккел: В киното няма нищо по-важно от късмета

Днес си говорим с един прекрасен мъж - британския актьор Майкъл Маккел. В началото на творческата си кариера е музикант. Нещастен обрат в живота му обаче променя неговия път и затова днес го гледаме на голям екран (след тежка катастрофа, която преживява през 1991 г., той зарязва музикалната кариера и се захваща с актьорско майсторство). Той бе в България за кино-литературния фестивал Cinelibri и дори бе част от журито, което избра миналата седмица победителя - „Ще се видим там горе” на реж. Албер Дюпонтел беше удостоен с почетната статуетка „Синелибри” за върхово постижение на литературната адаптация. Ето какво ни каза Маккел за киното, таланта, късмета и Брекзит.

-Г-н Маккел, за първи път ли сте в България?

-Да. Много ми харесва страната ви, в момента снимам и филм тук, което прави престоя ми още по-приятен. Проектът е на Станислава Айви, тя е режисьорът.

-Kакво е за един британски актьор да работи с български екип?

-Ооо,трябва да кажа, че съм истински впечатлен. Щастлив съм да видя толкова много млади таланти, фантастични са. И говоря за всички аспекти на една продукция – актьори, грим, костюми и т.н. Силно впечатление ми направи Арсения Иванова, тя играе главна роля във филма.

-Как попаднахте на българска снимачна площадка?

-Срещнах Станислава на един филмов уъркшоп. Тя ме интервюира, а след няколко седмици ми изпрати сценарий. Прочетох го и ѝ казах, че е много добър. Тя отвърна: „Написах го за теб и за твоята дъщеря Клаудия. Може ли да помислиш и евентуално да дойдеш в България, за да го заснемем?“ А аз на свой ред ѝ отговорих: „Сценарият е великолепен. Ще дойда.“ Така стана.

-Късметлийка е Станислава. Какво всъщност е най-важно в киното – талантът или късметът?

-В тази индустрия късметът всъщност играе много голяма роля. Късмет и контакти, всичко се свежда до тези две неща, в крайна сметка.

-А талантът къде остава тогава?

-Познавам много талантливи творци, музиканти, актьори, художници. Талантът ти предоставя възможности, след това ти трябва късмет. И естествено трябва да работиш. Нищо не става, като просто седиш и чакаш, трябва да работиш.

-Тук сте заради фестивала Cinelibri, част сте от журито. Какви са впечатленията Ви от този уникален по рода си фестивал?

-За мен е чест да съм част от журито. Щастлив съм да съм в компанията на тези хора, тъй като това, което ни обединява, е голямата ни любов към киното. Гледах прекрасни български филми на фестивала, страхотна актьорска игра. Тук искам да подчертая, че аз смятам, че филмите трябва да се гледат на голям екран. Харесва ми и идеята, че е кино и литературен фестивал – т.е промотира и книгите, литературата, която се превръща във филм. Концепцията за съчетанието между книгите и филмите много ми допада.

-Понеже киното винаги отразява по някакъв начин реалността, какво най-много ви обърква в днешния свят?

-Все още ме обърква фактът, че въпреки напредъка в технологиите, въпреки че информацията вече е достъпна от всякакъв вид устройства, всъщност сме толкова неинформирани и подкрепяме политически решения и лидери, които са грешни. Неинформирани сме, че информацията е контролирана.

-Под грешки имате предвид Брекзит?

-Да. Аз съм срещу това решение. Това е невежество, плюс това няма да донесе добро бъдеще за децата ми, аз имам 3 деца. Според мен моите сънародници не знаеха за какво гласуват.
Все още не мога да си обясня къде и как се объркаха нещата. Ако преди няколко години ми бяха казали, че Великобритания ще излезе от Европейския съюз и Тръмп ще бъде президент на САЩ, щях да се обзаложа, че това няма как да се случи.

-До какво според Вас ще доведат броженията в кино средите, свързани със сексуалната експлоатация на жените?

-Това със сигурност е хубаво развитие. Освен това моята дъщеря вече е в киното и аз искам нещата да се променят към добро. Да, на някои хора всичко това им изглежда като силен феминизъм, но понякога нещата се оправят така - трябва да се стигне до крайности, за да може след това да се върнем към нормалния ход на нещата, към златната среда.