На днешната дата, 10 март, през далечната 1940 г., светът се разделя с един от най-феноменалните умове на световната литературна класика – неподражаемия руски писател и драматург Михаил Булгаков.

Сред забележителните творбите, които оставя след себе си, една продължава да блести с все така омагьосващото си сияние до днес. На нея именно авторът дължи и световната си слава – романа „Майсторът и маргарита“.

Колкото и сложно, объркано, нелогично, сюрреалистично и тъжно-комично да е произведението, толкова то е и колоритно, очарователно и магнетично. Шедьовър, който може да се чете и препрочита десетки, стотици пъти, и всеки път да откривате в него нещо ново и неразгадано досега.

Преди да посегнете към романа обаче, добре е преди това да се запознаете с някои малки подробности от историята на Русия. Защото романът „Майсторът и Маргарита“ е начинът на Булгаков да се противопостави на сталиновия режим. Но той е и нещо много повече. Една история, която е обсебена от живителната и възкресяваща сила на любовта. Онази любов, която избликва от душата, а не от очите. Любовта, пречистващата и извисяваща над пошлата и мрачна действителност.

Така, тръгвайки от една грозната и враждебна реалност, авторът достига до прозрението отвъд делничното и прозаичното. До вечните и екзистенциални истини за живота и смъртта, за любовта и човека.

С някои от най-знаковите цитати именно от "Майсторът и Маргарита" отдаваме почит на големия талант на Булгаков:

"Ние говорим с теб на различни езици, както винаги, но нещата, за които си говорим, не се променят от това."

"Разберете, че езикът може да скрие истината, но очите - никога!"

"Моята драма е, че живея с този, когото не обичам, но да му разваля живота смятам за недостойно."

"Човек без почуда вътре в себе си е безинтересен."

"Вие съдите по външния вид? Никога не правете това. Можете да сгрешите, при това доста стабилно."

"Нещастният човек е жесток и жлъчен. И всичко само заради това, че добрите хора го загрозяват."

"Няма зли хора, има само нещастни."

"Най-страшният гняв - гневът от безсилие."

"Тухла без причина на никого и никога на главата няма да падне."

"Премахнеш ли документите, премахваш и човека."

"- Малодушието - един от най-страшните човешки пороци.
- Не, осмелявам се да ви възразя. Малодушието е най-страшният човешки порок."

"Никога и от нищо не се страхувайте. Това е неразумно."

"Каквото и да си говорят песимистите, Земята все още е съвършено красива, а на лунна светлина е направо уникална."

"Какво щеше да прави твоето добро, ако злото не съществуваше, и как би изглеждала земята, ако изчезнат сенките от нея?"

"Този, който обича, трябва да споделя съдбата на този, когото обича."

"Труден народ са тези жени!"

"Никога и нищо не искайте! Никога и нищо, особено от тези, които са по-силни от вас. Сами ще ви го предложат и сами всичко ще ви дадат!"

"Да, човекът е смъртен, но това не е най-страшното. Лошото е, че той понякога е внезапно смъртен, това е неприятното!"

"Кой ви каза, че няма на света истинска, вярна, вечна любов? Да му отрежат езика за лъжа!"

"Любовта изскочи пред нас, както изскача изпод земята на някоя уличка убиец, и ни прониза и двамата едновременно. Така пронизва мълния, така пронизва финландска кама!"

"- Харесват ли ви моите цветя?
Добре помня как прозвуча гласът й, доста нисък, но пресеклив, и колкото и да е глупаво, стори ми се, че ехото отекна в уличката и се блъсна в мръсната жълта стена. Аз бързо минах на нейния тротоар и докато я приближавах, отговорих:
- Не.
Тя ме погледна учудено, а аз изведнъж и съвсем неочаквано разбрах, че цял живот съм обичал именно тази жена!"