Мила Мерилин

21 септември 2011 | 18:54
9437
22
22

Понякога се натъкваме на неочаквано приятни ситуации, които имат способността за няколко нищожни часа да преобърнат закоравели, закостенели, зазидани и каквато още дума се сетите, представи за света, хората и взаимоотношенията.

Ще дам за пример случка, която ме връхлетя насред безумно натоварен понеделник, някъде между моста на въздишките и безгрижно тракащи колелета на скейтове и блейдъри, където втренчен в реклами на корпоративни могули се извисява Дворецът на културата.

Там, скътан в задния му двор (без капка намек за обида), се e сгушило "Студио 5", което бе така учтиво да ми предостави малка масичка, отрупана с дразнещо лепкави пастички и три навити на тръбичка листчета с цитати от новата книга на Ваня Щерева и Людмила Сланева – ''Мила Мерилин''.

Избрах си листче и го разгънах... ''Пълзя, Мила. Пълзя бавно към себе си. И страшно искам да ти разкажа. За един човек, който ме накара да не искам да съм друга. Който хареса дори охлюва в мен. Всеки понякога е охлюв. И по някое време се превръща в поет.''

Ето в този момент сама си изтананиках най-подходящия за случая музикален съпровод, който с прости букви се изписва така – та-да-да-дааам!

Ясно, значи една прясна, още топла, току-що появила се на пазара книжка ще ме зарови в поредната ми лична драма, свързана с любовта.



За новия проект на двете актриси, певици и писателки знаех, че е история за мъж на име Виктор, който има осемгодишен брак с Мила и тримесечна афера с Мерилин. Той умира, жена му разбира за любовницата, която е под арест в подозрение за обир на банка, но като гръм от ясно небе взема решение да плати гаранцията й, за да се срещнат на живо... И да ѝ забие здрав шамар.

Но след като прочетох първите думи в книгата ''Мамка ти!'' и последните ''Обичам те'', се замислих дали сюжетът не крие нещо повече от посредствена любовна трагедийка, след която някой си има вземане-даване със задължителното в такива случаи възмездие?

След една почти безсънна нощ разбрах, че между ярко розовите корици на книгата става въпрос за жени. За техните светове, за тяхната обърканост, за търсенето им. Но тези жени не търсят мъже, защото Мъжа те вече са го намерили. По случайност той е един и същ. И това е просто повод за срещата им.

В хода на тяхното опознаване героините Мила и Мерилин преминават през лъжи, подозрения, обиди, омраза, приключения, до общи битки и до един прекрасен изход.



Това е книга за егото и неговата разрушителна сила. Кара те да се замислиш дали не си правим големи бели, когато се подчиняваме до такава степен на егото си. Всички го правим. Но идва момент, в който осъзнаваме, че е твърде безсмислено. И че да извадиш честно на показ нещата от себе си, които смяташ за срамни, е най-лесният начин да бъдеш обичан.

За такива ситуации споменах в началото. Когато някой без да иска ти стоварва собствената си истина, макар и в един чисто художествен план, и ти я приемаш и се вдъхновяваш от нея, защото не за първи път я поглеждаш в очите.

И има ли по-хубаво нещо от това да си охлюв, който по някое време ще се превърне в поет?

Научете още за най-новите заглавия на литературния пазар, както и всичко от света на киното, музиката и изкуството в TimeOut.bg.

Още по темата

Коментари

2 Таня
  21 септември 2011 | 16:23 отговор
 

Ей, страхотно написано! Чак ми стана интересно да прочета книгата, въпреки че напоследък не съм убедена в таланта на Ванчето Щерева и никак в този на ЛюситУ :)))

 
1 над
  21 септември 2011 | 11:02 отговор
 

тая Ваня Щерева няма ли най-после да си намери мъж, ужасно изглежда с тая дълга коса типична стара мома ..

 

Добави Коментар

Най-четени