Мирослава Мерекьова и Марин Мерекьов с изложба ОТНАЧАЛО

На 29 октомври в 18.30 ч. в столичната галерия Mishel Art Gallery се открива изложбата „ОТНАЧАЛО“ на художниците Мирослава Мерекьова и Марин Мерекьов.

Те са брат и сестра, но темите и стиловете върху платната са различни, защото и те са различни. Картините си показват заедно като почит и признателност към предците си, развили таланта им, научили ги да се оглеждат и за невидимото.

В предстоящата изложба ще бъдат изложени картини, събрали сюжетите на детството им - Алжир и слънцето, Баба Вида и Дунава, Ахтопол и рибата, от тайнството на шевните машини, до недомечтаните гръцки и кубински острови и късчета от фантазиите им.

Изложбата продължава до 13 ноември 2020 г.

За художниците

Марин Мерекьов разказва за себе си: „Детството ми премина сред картини, платна, бои и разговори за изкуство. От малък обичам да усещам миризмата на бои и терпентин. Накратко – трето поколение художник, трето поколение взиране, ослушване и търсене на „недоловимото“…

Моженето да рисувам ми е дар от Бог. С рисуване завърших и специалността ландшафтна архитектура, която борих и упражнявах успешно през последните 25 години.

Днес родният ми дом (къщата, която дядо ми е построил) е творческата работилница за картини и произведения, които въображението ми сътворява.

Денят ми започва рано сутрин с чаша кафе на джезве, със статив, платно и туби с боя. Ако даде Господ и добра светлина за деня – благодарен съм.

В последните години започнах да създавам картини върху платно така, както ги виждам и чувствам, благодарение на спомените от детството ми – села, градове, реки и държави: Гара Макреш, реките Видбол и Арчар (с много риба)…, Алжир, Видин, река Дунав, крепостта Баба Вида…“

От 2008 г. Марин рисува дигитална илюстрация. Има много участия в изработката на плакати за театър, кино, телевизия, печатни издания

Mирослава Мерекьова е родена в София. Тя е трето поколение художник. Майка й Венета Мерекьова е със специалност “Стенопис”, а дядо й Никола Вълчев е признат майстор на битовия пейзаж.

Израснала е в къщата на родителите си, построена от дядо й – детство в къща преливаща от картини, платна, бои и разговори за изкуство. От малка свиква да се потапя в играта с чудото на цветовете. И до днес картините й са шарени и пъстри. Уменията й в рисуването й помагат да бъда и успешен ландшафтен архитект.

„Родителите ми и дядо ми му научиха да рисувам „от душа“ и не по задължение. Научиха ме да се оглеждам и за “невидимото. Ателието, в което рисувам заедно с брат ми Марин, е дядовата ни къща, строена през 1939 г.

Приказна и елегантна, тя е артистичен дом, който не просто е приютил рисуването ни – тази къща просто излъчва рисуване“, споделя Мирослава.

Вдъхновена от картините на дядо ми, преди десетина години започнах и аз да рисувам пейзажи и стари къщи. Помня, че като малка с часове седях до дядо, който рисуваше пейзажи, стаи, къщи или изгледи от някое село. От него помня, че новият цвят или “сложният тон”, както той казваше, се създава на ново място сред палитрата и дълго време се разбърква. И когато новият цвят е готов, следва отдалечаване назад, вглеждане в платното, пристъпване към него и… мазваше точно там, където му е мястото – тайната семейна рецепта за постигане на картина с живот, с дух“.

Woman.bg

Сайтът за истинската жена