В разгара на скандала "с подслушването в зайчарника" (цитат на Б.Б.), председателката на Народното събрание Цвета Караянчева видя как президентът вижда сянката на службите в спалнята си. ("Радев вижда сянката на службите да наднича в спалнята му"). Съпругата на президента пък защити спалнята си от сенки. („Малко се засегнах като стана дума за спални вчера. Иска ми се да уточня, че има случаи, в които и службите са безсилни... Love conquers all“.)

Да ви признаем, ние сме притеснени какво се случва в спалнята на президента. Спят ли изобщо тези хора? Как после ходят на работа? Всъщност толкова сме притеснени, че решихме да се скрием зад завесите и леко да нададем ухо...Правим го с уточнението, че този текст е единствено плод на фантазията и чувството ни за хумор, макар че не намираме нищо смешно (като цяло) от случващото се в държавата. И така...Да живее поезията, единственият безпристрастен съдник на всяка житейска ситуация.

Тъмна нощ. Спалнята на президента и президентшата. Той е облечен в пижама на червени райета, тя - в нощница на макове. Стаята е мрачна като премиер след среща с досадни мисирки. Чува се лек пукот. Президентшата надига глава уплашена:

- Румене, спиш ли?

(Президентът сънено)

- "Дрямката ми сън не е, а продължение на тежка мисъл, която ме терзай..." ("Манфред", Байрон)

(Президентшата уплашено)

- Сякаш има някой в стаята. "Аз гледам откроени две тъмни сенки: там, зад бялата завеса..."("Сенки", Пейо Яворов)

(Президентът я гали по главата)

- Успокой се, скъпа. Всичко е плод на фантазията ти. Успокой се и забрави. Не пълни красивата си главица с глупости. (целува я по челото) "Разгъват се пространства тайни, щом мисълта ги назове във изобилие безкрайно от форми, звук и цветове." (Мария Донева)

(Радева, твърдо)

- "Или забравям веднага, или никога." (Самюъл Бекет, “В очакване на Годо”)

(Президентът светва лампата)

"Тоз живот е само
една нещастна движеща се сянка,
актьор бездарен, който се явява,
измъчва и изпъчва своя час
на сцената и след това изчезва.
История, разказана от луд,
със много шум и бяс, в която няма
ни капка смисъл…" (Уилям Шекспир, “Макбет”)

(Радева протяга ръка към нощното шкафче за чаша вода)

- За липса на смисъл питай Цвета Караянчева. "Понякога… Има Бог… Толкова бързо! (Тенеси Уилямс, “Трамвай “Желание”)

(Президентът се сепва)

- Защо я вкарваш в спалнята ни с нейните "акопалиптични" мисли! (смее се) "Всъщност...За мен е важно да има внимание и подход. Внимание, подхождам към вратата!" (Адриано Челентано)

Президентът тръгва към тоалетната.
(На вратата пише БрекзиД)

На края на сцената текат финалните надписи. От НСО изписват с големи букви:

LOVE CONQUERS ALL! (Любовта побеждава всичко)

(чува се как някой подсмърча на микрофона)

Финал