Защо е толкова трудно да си жена и да си на власт? Дори и днес, когато имаме много по-голяма възможност да бъдем лидери, този въпрос все така седи на дневен ред.

Всъщност трудността идва от многото избори, които седят пред всяка дама, поела управлението, независимо дали на компания, или на държава. Защото за жените никога въпросът не е „просто да вземат властта“. Всъщност тази власт върви с безкрайно много лични решения и те са много повече, отколкото трябва да направи един мъж.

Мъжете например доста рядко се замислят над възможности от сорта на: „Как да управлявам: по “женски“ или по „мъжки“?“. „Да ме обичат или да се страхуват от мен?“, „Да проявя ли все пак милост над конкуренцията, въпреки че те няма да бъдат мили с мен?“ „Да сдържам ли емоциите си, или да ги послушам?“, „Имам ли наистина правото да мина през трупове, за да постигна целите си?“ „Струва ли си да съм лидер, ако цената е толкова много омраза?“.

Aко някога сте си задавала подобен въпрос в работата, то е добре да знаете, че тези питания не са били чужди и на кралиците Мария Стюарт и на Елизабет I. Поне такава e съвременната интерпретация на темата „жените и властта“ в историческата драма „Кралицата на Шотландия“ (Mary Queen of Scots).

Новата британска екранизация тръгва по кината този петък, 25 януари.

Въпреки сравнително повърхностния сценарии на филма, интересното в него е именно навлизането в психологията на управлението, предадена през образите на кралицата на Шотландия Мария I Стюарт (1542 - 1587) и на английската кралица Елизабет I (1533 - 1603).

В ролята на Мария Стюарт е светолооката Сърша Ронан (“Хана”, “Бруклин”, “Лейди Бърд”). Интересното е, че играта ѝ напомня по нещо на това на Кейт Бланшет в ролята на Елизабет I от историческите филми през 1998 и 2007 година. В новата екранизация самата Елизабет е изиграна от Марго Роби (“Отряд самоубийци”, “Вълкът от Уолстрийт”, “Аз, Тоня”) и тя прави нова, интересна и доста драматична собствена версия на „кралицата-девственица“.

Добрата новина за кастинга обаче свършва дотук.

За съжаление останалите актьори определено не блестят с някаква запомняща се игра и са по-скоро фон на действията на двете кралици. Включително Джак Лоудън в ролята на лорд Хенри Дарнли, и Джо Алуин в ролята на Робърт Дъдли, играят прилично, но в никакъв случай не и особено отличаващо се.

Филмът не бяга и от едно особено дразнещо клише, което е любима запазена марка специално на Холивуд, а в случая просто е взето наготово.

Това е отношението на сценаристите и режисьорите към хомосексуалните герои – във филма прислужника на Мария Стюарт – Давид Рицио (Исмаел Кордова). Просто няма касов филм в историята на западното кино, където хомосексуалният герой да не бъде наказан по ужасно брутален начин заради своето различие. Дали ще бъде изтезаван, изгонен от общността или съсечен – този елемент задължително присъства, за да покаже мелодраматично колко е лошо обществото.

Но особено сладко е изкушението да накажем хомосексуалните в исторически филм, поне ако съдим по изтезанието на Давид Рацио, наложено му от сценариста Бо Уилимон и режисьора Джоси Рурк. Горкият герой в „Кралицата на Шотландия“ е намушкан по особено жесток начин десетки пъти от разгневената общност на лордовете и умира, вкопчен в гърба на Мария Стюарт. За по-силен ефект, смърт сполита и любимия на шотландската кралица лорд Дарнли, който също сглупява да кривне от правия хетеросексуален път...

Ама вие сериозно ли? Нима смятате, че публиката е сляпа за подобни сценарни манипулации, особено когато са предадени така мелодраматично?

За съжаление, в „Кралицата на Шотландия“ фалшът е особено видим. Малко трудно ни е да си представим бременна жена в осмия месец, която понася, без да пометне, да убият любимия й паж с ножове, докато тя му пази тялото със своето... Резултатът от създаването на драма на ненужни места, е че в края на краищата отсичането на главата на Мария Стюарт се оказва по-малко страшно, отколкото изневярата на мъжа й.

Но да се върнем на „властта на жените“ - най-смисленото послание на филма.

Образите на двете кралици показват особено сполучливо двата подхода на жените към властта. Мария Стюарт подхожда „по женски“: вместо да убие, тя пощадява брат си, когато той вдига бунт срещу нея – и съответно той я детронира. Вместо да накаже инакомислещите в Шотландия, тя се стреми към хармонична власт, което също се оказва в неин минус. И най-вече Мария Стюарт прави грешката да се влюби, което веднага я поставя в ролята на жертва. А една жертва е слаба и не може да управлява.

Елизабет I действа точно обратното: тя избира „мъжкия“ подход: не дели властта си с никого, което й струва личното щастие. Въпреки че проявява съжаление, тя не позволява то да се отразява на решенията й. Тя си позволява жестоки кървави намеси, като просто затваря очи за тях. Доверява се на правилните хора, но винаги оставя последното решение за себе си.

Ето защо, макар и много опростен, този филм е учебник по съвременно управление. Точно заради това си струва да се гледа. Иначе, ако обичате английските исторически драми – със сигурност има и много по-добри екранизации, на които можете да отдадете вниманието си.

Трейлър: https://www.youtube.com/watch?v=ops07Kas9X8

Видео зад кадър:
https://www.youtube.com/watch?v=b-hpCa79Ib4