Непознати досега стихове и писма на един от най-обичаните родни поети – Пейо Яворов, бяха публикувани дни преди да отбележим 142 години от рождението му.

Те са били открити от колекционера Христо Павлов в кофи за боклук. Той ги дава за анализ в Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" миналата година.

Невероятното е, че стиховете, писмата и документите стават достояние на всички почитатели на красивите думи след повече от 100 години.

Ценните строфи са част от „Непознатият Яворов“, издание на „Персей“ и фондация „Пейо Яворов“. Книгата разказва за момент от живота на поета, свързан с борбата за освобождението на Македония. Яворов е бил войвода на чета от Македоно-одринското опълчение, избран е за първи кмет на гр. Неврокоп (днес гр. Гоце Делчев) и заедно с още трима войводи сами превземат гр. Кавала, представяйки се за парламентьори на българската войска.

Автентичността на документите, които са от 1912 г., е категорично потвърдена от доц. Милкана Бошнакова.

В книгата, освен новооткритите документи и стихотворения, са публикувани и четири писма от поета до основните лидери на ВМРО, както и студия на изключително достъпен език, която показва връзката на Яворов с Македония.

Има парче от турско знаме, разсечено от Яворов и с дарствен надпис на свой сподвижник (Григор Белокапов от Коньово), четири писма до близки приятели на поета (съратниците му Тодор Александров – лидер на ВМРО, Таньо Николов и Христо Чернопеев, приятеля, който е ботаник и естественик, Тодор Тодоров (Тодор Николов), разписки, издавани от Яворов като кмет на Неврокоп, и требвания (отчисляване от четата). Всички тези документи са с изключителна историческа стойност и осветляват събитията около този исторически момент.

А трите стихотворения, които влизат в книгата, са може би последните, написани от автора на „Две хубави очи”. Някои специалисти ги определят като истинска сензация.

"И паднах сякаш поразен от гръм –
зарових плачещо лице в земята
и чух със сетни сили чуден звън –
звънът на бойната тръба и на войната...

тук ще стана бучка пръст,
но пак ще съм в теб, Родино!
Дори и да не турят кръст,
ти, майко, пак ще помниш мойто име!”