На 30 октомври в Милано, в близост до библиотека „Сормани“, ще бъде открит паметник на Пенчо Славейков. Целта е както да се почете таланта на големия български поет, така и да се провокират посетители и зрители, особено във времето на социалните мрежи и селфитата.

Всеки минувач ще има шанса да поседне удобно до създателя на „Епически песни“ и да се снима до него. Току-виж проявил любопитство и интерес към личността на този достопочтен господин с бомбе и бастун.

Бронзовата фигура е дело на скулторът Адриан Новаков. „Можех да извая Пенчо Славейков на трикрако столче, на велосипед и дори в скафандър, но точно тази композиция – седнал на виенска пейка, се хареса на генералния ни консул в Милано Татяна Димитрова“, споделя творецът пред 24 часа.

Бронзовата скултура на Пенчо Славейков, която ще бъде открита на 30 октомври в Милано, в близост до библиотека „Сормани“

По думите му, неотдавна същата композиция била предложена на родния град на поета – Трявна, когато бил обявен конкурс за паметник на Пенчо Славейков. Общината обаче не приела неговия вариант, след което скулпотърт се заел с измасторяването на друг. За сметка на това обаче, допълва Новаков, паметникът с пейката се харесал в Милано.

Адриан Новаков е ученик на проф. Емил Попов в Художествената академия.

На злите езици от страна на мнозина, че плагиатствал идеята за скулптората и буквално цитирал прочутата пейка с баща и син Славейкови на едноименния площад, Новаков отговаря така: „В света има много примери на подобни композиции. Единствено общото е типичната виенска пейка, която е дело на Михаел Тонет – автор на маси и столове с неговата марка от началото на миналия век. Ние, скулпторите, зависим от инвеститорите си – в Милано харесаха този вариант, така и го направих“.

Проф Георги Чапкънов пък коментира казуса по следния начин: „Не, не ме занимава тази интрига кой кого цитира или копира. Пет пари не давам. Важно е, че Пенчо Славейков е в Милано – прав, седнал, няма значение – това е Славейков, пък който иска да присяда до него“.

Сигурно някои от вас ще попитат: Защо Италия? И какво общо има българският поет със страната на хубавото вино, пицата и най-великите композитори и художници на всички времена?

Всичко започва от мига, когато Пенчо Славейков се запознава и се влюбва в хубава Мара Белчева.

Съдбовната среща между двамата се случва две години след смъртта на съпруга на Белчева, а именно през 1903 г., когато роднина на Мара довежда Пенчо Славейков на гости в дома ѝ. От този ден двамата са неразделни. Любовта между тях е силна, страстна и влияеща изключително благотворно и на двамата. Той я запознава с най-големите интелектуалци от онова време, насърчава я да пише и превежда, тя пък неотлъчно бди над него като орлица и буквално го боготвори. Въпреки физическия му недъг, вследствие на премръзване, за Мара Славейков е най-изключителният човек във всяко едно друго отношение. Това си личи и в писмата на красавицата, в които тя с обич заявява, че цялата пъргавост от краката на поета е отишла в главата му.

Пенчо Славейков и Мара Белчева

Така Мара Белчева се превръща в най-голямата муза на поета и той я възпява в няколко свои произведения, включително в „Островът на блажените“.

Обществото обаче не приема отношенията между двамата. Недоумяващо и раздразнено от физическата неравнопставеност, то вижда само това, което е на повърхността, Как може една вдовица и красавица като Мара Белчева да се обвързва с толкова неотговарящ на нейната външност мъж, възмущават се злите езици.

В своето неодобрение обществеността става изключително враждебна към двойката. Пенсията, която Мара Белчева получава от княжеския двор, е спряна, а според мнозина изследователи една от най-главните причини за отстраняването на Пенчо Славейков от поста директор на Народната библиотека е именно любовта му с Белчева. Нападките срещу двамата обаче не спират до тук. За да бъде публично унизен Славейков е назначен за уредник на училищния музей и библиотеката на министерството, настанен е в малка стаичка чак на четвъртия етаж: с неговото здраве, при неговия авторитет и честолюбие? Това прелива чашата на търпението. Поетът е силно огорчен от цялостното отношение, което получава в родината и заминава. Отива в Цюрих, където го очаква Мара Белчева. В началото на пролетта болестта му се задълбочава и двамата решават да заминат за Италия. За да има с какво да посрещнат разноските и за да може Славейков да се лекува, Белчева е принудена да продаде къщата си в София.

Славейков умира на 28 май 1912 г. в италианското градче Брунате. През 2007 г. там бе поставен негов паметник.

Статуята на Петко и Пенчо Славейкови на едноименния площад в София

Четете още: Пенчо Славейков – поетът, който надмогна страданието