Юли месец идва с появяването на поредната голяма актриса на малкия екран.

Говорим за великолепната Ейми Адамс, която има дълъг списък от силни филмови превъплъщения, а последното й е в минисериала на HBO "Отворени рани".

Той се състои само от осем серии, но за сметка на това, те ще са по един час, за да може най-пълно да се проследи разгръщането както на персонажите, така и на сюжетната линия.

Премиерата на сериала "Отворени рани" у нас е днес, на 9-ти юли. Първият епизод е наличен от сутринта в HBO GO, а от 21:00 часа ще се излъчи и по HBO.

Сериалът е по едноименния роман на писателката Джилиан Флин, прочула се с майсторското изграждане на сложния психологически свят на героите си и въвеждането на читателя в техните раздирани от мрак и болка души.

Видяхме този й талант в романите й "Не казвай сбогом" и "Мрак", налице е и в "Отворени рани", който макар и да е екранизиран чак сега, всъщност е първият от трите.

Флин има афинитет към фокусирането върху мрачния и белязан от лудостта вътрешен свят на жената, затова и във всеки един от романите й има по един такъв образ, около когото се изгражда историята.

В случая с "Отворени рани" това е Камил Прийкър – репортер, изпратен в родния си град Уинд Гап, за да отрази убийството на едно момиче и изчезването на второ.

Камил изпитва силна неприязън към поставената й задача и, както зрителят ще разбере с развитието на лентата, проблемът на младата дама далеч не е свързан с конкретните ужасяващи случаи, а с мрачното й и плашещо минало, което се опитва с все сили да забрави. Но въпреки отдушника на самонараняването тя така и не успява да избяга от злото, белязало миналото й.

Другият централен женски образ е този на Адора Крелин, майката на Камил – изиграна от великолепната Патриша Кларксън. Тя е сдържана и обрана в действията си, на пръв поглед коренно различна от Камил, но всъщност подобно на нея умело замита неудобното под килима и отказва да говори за грозното и ужасното.

Джилиан Флин участва в създаването на сценария, а знаменитият Жан-Марк Вале, познат ни от "Големи малки лъжкини", сяда на режисьорския стол, за да създаде един филм, който ни отвежда на вълнуващо пътуване из дебрите на свят, наситен с психологизъм, с първичен страх и ужас, но от онзи, провокиран не от кървави сцени, а от умело въздействие върху съзнанието.