Автор
Марина Стоименова

Пет причини да заведете детето на „Историята на Кристофър Робин и Мечо Пух“

„Мечо Пух“ е книга, която няма нужда от реклама както сред родителите, така и сред децата. Абсолютно същото важи и за екранизациите по нейния сюжет. Впрочем, всичките те са осъществявани от Disney, защото компанията държи правата върху героите още от 1961-а, няколко години след смъртта на автора Алън Александър Милн.

Най-новият филм на Disney с хаштаг „Мечо Пух“ носи заглавието “Историята на Кристофър Робин и Мечо Пух” и представлява свободна игрална интерпретация за живота на порасналия вече Кристофър Робин. Той се е превърнал в стабилен мъж и глава на семейство, който по никакъв начин не умее да „балансира“ семейния живот и работата. Както го виждат от Disney, той е мениджър, притиснат от системата в годините след Втората световна война. Кристофър е напълно забравил за детството, както и за своите приятели от Голямата гора: Мечо Пух, Прасчо, магаренцето Йори, Тигър, Заека, Бухала, Кенга и Ру...

...Но му се налага да си припомни кои бяха те и какво означава да живееш ден за ден. В сценария са залегнали някои от отличителните цитати от книгата („Най-любимият ми ден е днес“) и вечният балсам за стресирания мозък – цитатът за това да се научиш да не правиш нищо („Не подценявай ценността на Нищо-правенето...“).

Но, драги майки и татковци, далеч не само заради модерното послание да обръщаме повече внимание на свободното време, отколкото на работата, ви препоръчваме да заведете децата си на този филм.
Има още поне няколко интересни причини, за да закупите билет за прожекцията веднага след премиерата в петък, 3 август. Както има и поне пет неща, които да обясните на децата след филма.

Причина 1: Анимацията на куклите е съвършена

Още от първия кадър с плюшената играчка Мечо Пух знаем – точно така би изглеждал той, ако беше истински. Това не е анимационната версия на Disney, а реално мече-кукла – обемно, малко тромаво, малко глуповато и с неподвижни копчета вместо очи. Единствената забележка е в гласа му – Пух звучи много сериозно, дори като стар чичко – но пък може би това е търсеният ефект?

И докато аплодираме факта, че Мечо Пух е облечен в класическия червен елек, то и образите на неговите приятели от Голямата гора не търпят критика. От Disney са се справили великолепно: Тигър подскача в страшни екшън сцени, Йори е дебел, тромав и мрънка, докато Заека, Бухала, Кенга и Ру са по-скоро схематични образи, които нямат толкова голямо участие в сюжета.



Какво да обясните на детето: Припомнете му, че Мечо Пух преди всичко е плюшена играчка и след това анимационен герой, затова е по-вероятно да е изглеждал именно така, както във филма, а не както са го гледали в рисуваната версия. И не, той не е задължително жълт.

Причина 2: Актьорите са прекрасни


Всичките кукли общуват по изключително достоверен начин с истинските актьори. А те са Юън Макгрегър (доста подходящ порасъл Кристофър Робин), номинираната за „Златен глобус“ Хейли Атуел в ролята на съпругата Евелин - и малката Бронте Кармайкъл в ролята на дъщерята на Маделин.

Какво да обясните на детето: Кажете му кой е Юън Макгрегър и защо ви е любимец още от „Трейнспотинг“ - много преди неговото раждане. Някой, който може да изиграе както пропаднал наркоман, така и загрижен примерен баща, е най-малкото страхотен актьор... Заговорите ли за Юън Макгрегър, детето ще разбере, че филмът е също толкова вълнуващ за вас, колкото и за него.



Причина 3: Всеки кадър е произведение на изкуството


Филмите на Disney често представляват визуално пиршество, но тук операторската работа е на такова ниво, че всеки кадър наподобява произведение на изкуството. Красиви селски пейзажи, идилична къща в Съсекс, дълбока старинна гора и абсолютно автентичен Лондон от 50-те години – всичко това създава страхотна атмосфера. Единственият минус е захаросаната сантиментална музика – както обикновено най-слабото, но най-продаваемо звено при подобни продукции.

Какво да обясните на децата: Ако видят, че бършете сълзи още в началото, им кажете, че е от музиката - тя е създадена така, че да въздейства подсъзнателно. Нека те самите преценят дали историята действително е тъжна (а тя по-скоро не е).

Причина 4: Тази история е особено подходяща за дъждовното лято


Цялото действие в „Историята на Кристофър Робин и Мечо Пух“ се развива във Великобритания – и съответно е снимана под потресаващо сиво небе, сред влажна природа и локви от дъжд. В България времето е точно такова това лято.

Какво да обясните на детето: Това, че вали не е причина да се седи вкъщи – ето дъщерята на Кристофър Робин обещава, че ще се забрави съвсем от игри навън. Нека детето да вземе пример и да пусне малко този таблет.


Причина 5: Филмът показва, че дори да напуснеш детството си, винаги ще можеш да се върнеш пак към него


Вероятно именно това е най-важното послание на „Историята на Кристофър Робин и Мечо Пух“: Независимо на колко си години, винаги ще можеш да се завърнеш в детството, стига да искаш.

Какво да обясните на детето: Може би възрастните не са напълно изгубени сухари... И не, магията не изчезва с порастването. Така че да си пазят и обичат играчките – някой ден именно те ще ги върнат към онова, което са били.