Ако сте посещавали Венеция, е твърде възможно да сте долавяли щрихи от тази романтична история. Тя е точно толкова примамлива, носталгично красива и неустоима, колкото двамата си главни герои. И заслужава биографичното платно, нарисувано словесно от Андреа ди Робилант в книгата "Есен във Венеция".

Драги господин Папа,
Много се надявам да си получил коледната пуйка, която спечели от нас. Как си? Много ли работиш?.... (После на италиански.) Скоро идвам да си троша краката, ръцете и главата на хълмовете на Кортина. Нямам търпение! Няма нищо за разправяне тук: гълъбите все така си летят, водата все така е мокра, хората все така клюкарстват!
Хиляди благопожелания и обич

Адриана

Трудно се устоява на такава обезоръжаваща искреност, съчетана с напоителна младост, гъвкава фигура и гарвановочерни коси. Адриана Иванчич влиза в живота на Ърнест Хемингуей като по вълшебство. Той по-късно ще напише, че когато я е видял за първи път, се е почувствал като „поразен от светкавица“. Потискайки мъжките си инстинкти и въжделения спрямо нея, той я превръща в своя муза. Така есента във Венеция, прекарана в навечерието на 50-ата му годишнина, започва да се усеща като пролет. И той написва едни от най-истинските си, изповедни творби: „Отвъд реката, сред дърветата“, „Старецът и морето“ и, разбира се, „Безкраен празник“…

След поредния лов на патици във венецианската лагуна Папа глаголства в „Грити“, а Адриана го пленява с цитат от Бисмарк: Мъжете лъжат най-много на избори, по време на война и след лов." Следва оглушителен смях, който дава началото на една загадъчна връзка (мнозина се съмняват, че е останала платонична!), и на трогателна, спираща дъха кореспонденция между двамата, продължила от 1948 до 1956 година. Интересното е, че самият Хемингуей е придавал святост на отношенията си с неприлично младата девойка. Това било начин да снеме напрежението и отговорността от нея, още повече че по това време има „хармоничен“ брак с четвъртата поред своя съпруга – Мери.

„Нямаше как да остана глух за връзката на Хемингуей с Адриана, защото седемдесет години по-късно венецианците още говорят за това, сякаш е клюката на сезона", признава Андреа ди Робилант, автор на книгата „Есен във Венеция“. Неговият прачичо Карло ди Робилант е бил редовен компаньон на Папа по онова време, а добрата новина е, че ще имаме възможност да чуем повече за тази митична история от самия Андреа, който ще гостува в София на 30 януари по покана на издателство "Колибри". Срещата е с начален час 19:00, а мястото е Casa Libri в сърцето на столицата.