Предназначението на човек е да живее, не да съществува: 146 години от рождението на Джек Лондон

На днешната дата - 12 януари, се навършват 146 години от рождението на един най-великите американски писатели на всички времена – Джек Лондон.

Той създава над 50 книги и около двеста разказа, в които по изключително увлекателен и трогващ начин описва борбата за оцеляване в тежки условия.

Която и книга да разгърнете, в нея пулсира дълбоката възхита на автора към живота във всичките му измерения, възторгът му към най-красивите проявления на дух и характер - от предаността на кучето, през каляващата стихия на снеговете и океана, до извора на най-висшите човешки добродетели, както самият той го нарича – Жената. Жената, която е готова да жертва и лично щастие, и собствения си живот, заради човека, когото обича.

В цялото творчество на Лондон, кога повече, кога по-малко, дори и тези, които не са посветени на женския образ, се чувства дълбокото уважение и любов на писателя към жената. Неслучайно той я нарича най-съвършеното създание на Природата.

Сред най-известните му романи са "Дивото зове", "Морският вълк", "Белият зъб", "Мартин Идън", "Лунната долина", "Белю Пушилката", "Сърцата на тримата", "Малката стопанка на голямата къща" и др.

Джек Лондон

По повод годишнината от рождението на Джек Лондон ви припомняме 10 от неговите емблематични цитати:

"Животът достига връхната си точка, когато осъществява в най-пълен размер онова, за което е предназначен."

"Мъжът рядко цени както трябва жената, поне докато не се е лишил от нея. Той не си дава сметка за недоловимата топлота, излъчвана от женския пол, докато е обкръжен от нея; обаче отнемат ли му я, започва да усеща все по-голяма празнота в съществуването си и да изпитва някакъв смътен глад за нещо тъй неопределено, че не може да каже какво е то. Ако другарите му нямат повече опит от самия него, те поклащат със съмнение глави и му дават силно очистително. Но гладът не минава, а се засилва, той загубва интерес към всекидневието си и става мрачен, а един ден, когато тази празнота е вече непоносима, изведнъж настъпва миг на прозрение."

"Ограниченият ум забелязва ограничеността само в другите."

"Предпочитам да съм пепел пред прах. Предпочитам искрата ми да изгори в ярък пламък, вместо да бъде задушена от гниене. Предпочитам да бъда великолепен метеор, всеки мой атом прекрасен блясък, пред заспала и постоянна планета. Функцията на човека е да живее, не да съществува. Не бива да губя дните си, опитвайки се да ги удължа. Трябва да използвам времето си."

"Не трябва да чакаш вдъхновението, трябва да го преследваш."

"Животът не е въпрос на това да имаш хубави карти, а понякога на това да изиграеш лошите карти добре."

"Аз искам да остана верен на себе си и не желая да подчинявам вкусовете си дори на единодушната присъда на цялото човечество."

"Всеки малодушен продукт, който бръщолеви наставленията на дребнавия мора, с който са го тъпкали още от детинство, а трепери пред живия живот. И тия ще ви любят, Мартин, но повече ще обичат своя дребничък морал. А вие имате нужда от великолепно пренебрежение към живота, имате нужда от велики, свободни души, от ослепително бляскави пеперуди, а не от дребни сиви молци."

"Предназначението на човек е да живее, не да съществува."

"Във вашия космос, види се, няма място за любовта. А в моя – красотата е само прислужница на любовта."

Четете още: Циничният Чарлс Буковски: Или го мразиш, или го обожаваш