Сняг и бели хризантеми: Добромир Банев

19 януари 2023 | 15:35
2147
0
Валентин Иванов
0

Ако не си познал тъгата, няма да познаеш щастието. Оценяваме трезво живота, когато някой си тръгне от него. Често последният се оказва пръв, а от високо се пада много лошо. Подобни сентенции са доказана истина.

Всъщност, животът прилича на гланцово блокче, от което изрязваме предварително очертани фигурки. Така си въобразяваме, че държим нещата под контрол.
Време е снегът да завали. Прогнозата за това е обещаваща. Бялото ще превземе колите ни, первазите на прозорците, сънищата... Ще опитоми страстите и ще направи търпението осезаемо.
Всяка бръчка по лицата ни е следа, че сме обичали.

Часове преди да завали, отново минавам покрай възрастната жена, която неотменно продава градински цветя на „Графа“ – белите ѝ хризантеми са утеха за всичко, което до момента някак ни се изплъзва. Казвам си, че сега очите ѝ са по-живи от всякога. Вероятно, защото любовта винаги продължава, само сменя посоките. Рутината да обичаме е най-сигурният знак, че има за какво да живеем и да трупаме надежда.
Зимата преполови, а в очакване на снега сякаш сме изпаднали в състояние на безтегловност. Когато снегът се раздава щедро, мислим за толкова много неща. Стихийните бедствия ни отиват. Ние винаги намираме начин да се справим с тях, а често дори ги превръщаме в свои съюзници. Вятърът, който не спира да носи боклуци във въздуха вече трети ден, отлично знае това. Разбърква косите ни, предизвиква емоциите ни, кара ни да осъзнаем, че животът е прелестен, въпреки бурите.

Бялото е особен цвят. Попитате ли някой художник за него, той ще ви обясни, че всъщност не е цвят, а липса на такъв. Така или иначе то винаги се свързва със светлината и в този смисъл с право се смята за цвят на съвършенството. То съдържа в себе си всички цветове. Слеят ли се седемте цвята на видимия спектър, съжителстват във възторг.
Нека пада снегът. Искам да усещам как хрупа под зимните ми обувки, когато бързам към ъгъла на „Графа“ и „Раковски“ - към белите хризантеми, към същата тази жена, от която възторгът никога не си и тръгвал.

Автор: Добромир Банев

Вижте още от Добромир Банев ТУК

Коментари

Добави Коментар

Най-четени