Moже да я обичате или мразите, но няма как да отречете едно: вече повече от век най-големият български град си е същински приют за свободни духове от цялата страна.
Редувайки упадък с възход, София, този „център на просветата“, както го нарича Тодор Колев, постоянно се развива и увеличава площта, числеността и значението си на Балканите. За жалост това е и градът, който целогодишно отнася милиарди псувни по адрес на абсолютно всичко.
Критикувана е за какво ли не: от велоалеите и пътищата, през неспирните ремонти и протеклото метро, до мръсния въздух и задръстванията. Затова, поне на празника на града 17 септември, е справедливо да напомним защо всъщност София е най-якият град в България. Чрез няколко напълно софийски песни.
Тодор Колев – шуменецът, който възпя София
Цяла България обича Тодор Колев, но той обича „любимия град“. В неговата песен, София е сравнена с Лондон. „Парчето“ спокойно можеше да бъде избрано за ъндърграунд химн на столицата, ако във втория куплет актьорът не изневеряваше и не насочваше любовта си към Варна - Сан Франциското на Черноморието... Софиянци не можем да простим сравнението с морската столица, затова предпочитаме да слушаме песента до средата, а след това да вдигаме шумни наздравици за големия артист от Шумен, който целия си живот е прекарал на „жълтите павета“:
Юнаците, които ремиксираха Тошко Колев
Премахването на куплета за Варна в последвалия ремикс на „Песен за любимия град“ дължим на Bat Ventsi & Goodslav заедно с Мария Драгнева. През 2015-а те пренаписаха хита на Тошко Колев, като вкараха личното си отношение към столицата... и пръцкането на Витоша. Дайте лайк, ако ви се струва „яко“. Ако пък сте въздържани, пак да припомним, че столицата е „приют за свободни духове“ ... и терен за всякакви музикални експерименти.
На Богдана Карадочева й е простено, когато критикува
Трябва да си роден и израснал в София, за да можеш да напишеш песен с текст като този на „София, моя любов“. Думите казват всичко: има улични кучета, скърцащи трамваи, локви... И най-накрая една голяма надежда, че столицата няма вечно да бъде „и тъмна, и прашна, и мръсна, и страшна“... Всъщност градът вече не е това, което беше преди 20 години, когато излезе песента. Няма спор, че сега е много по-добре.
Вечният Мишо Белчев и неговият софийски „Булевард“
Няма как да не харесвате тази песен, особено на 17 септември. Може би защото в нея се пее за есенните кестени, нападали по софийските булеварди. А може би защото е изключително искрена и поетична. Без съмнение това ще си остане истинският химн на града:
Опитът за летене на ФСБ
„Орлов мост“ е мястото на вечните надежди за софиянци. Свързано е с куп митинги, шествия, протести и копнежи. Затова и тази стара песен на ФСБ винаги ще ни напомня, че всички опити за промяна започват и завършват в София.
„Щурците“ и техния софийски Хамлет
Тази песен на „Щурците“ е утвърдена, но и подценявана класика. „Хамлет“ на Кирил Маричков, Валди Тотев и компания обаче е и напълно софийска песен. Вероятно заради куплета „О, в такава нощ минава само трамвай - като последна стража...“ И не само защото трамваи има само в София, ами защото само тук можеш да си едновременно „невъзможен“ и все пак да съществуваш.
„Ъпсурт“ за това как се пие в София
Годината е още 1999, а бъдещите национално-известни Ъпсурт тепърва „пробиват“. В тази своя не много известна песен от първия албум те влачат махмурлук от Надежда до Хаджи Димитър и възпяват силата на „наливното“. И това е обяснение в любов към града, защо не?
„Ревю“ и „другата София“
Когато любимата група на 80-те години „Ревю“ се събра отново през 2001-а, те издадоха албум само с 10 песни. Една от тях беше посветена на носталгията по преломната за Европа 1968 година. В нея се развиваше тезата, че София е изпуснала своята 68-а и съответно е десетилетия „изостанала“. Песента не може да бъде разбрана извън контекста на музиката на „Ревю“, но може да бъде почувствана. Действително това е описание на столицата, която София не стана.
Дарк уейв признание в омраза и любов
И докато сме на уейв вълна: в YouTube се подвизава едно донякъде любителско звучащо ъндърграунд парче с много интересен текст, посветен на София. Групата е „На Червено“, а в текста се изказва омраза към града... едновременно с много любов към него. Израсналите през 90-те ще разберат за какво полярно усещане става дума, защото със сигурност са го преживели:
