Тя е забавна, духовита, с широка усмивка и крайно интересен нрав. Представяме ви Яна Стоянова - талантлив творец, за който със сигурност ще слушаме много. Писател по душа, преводач по призвание, обичаща работата си в НЕК. Да, странно е и изненадващо, но подобни комбинации винаги вещаят нещо ново, любопитно и неочаквано. Решихме да се срещнем с Яна, след като се посмяхме от сърце на страхотните истории в нейния литературен блог yanasto1.wordpress.com. Отделете му време! Определено си струва!

-Как от филолог, преводач от руски език и служител в НЕК се превърна и в писател, Яна? Кога се случи?

-ОО, лесна работа! Аз по образование съм „драскач“, а по душа „графоман-любител“. Съчетанието от двете дава моментални плодове (смее се). Ако трябва по-сериозно – пиша, както дишам, откакто се помня, все пак с това си вадя хляба. Но, от определението „писател“ съм твърде далеч. /Ама много ми се иска, да знаеш!/
Не се приемам сериозно.

-Обикновено детството обуславя характера ни като големи хора. Какво беше твоето?

-В детството ми няма особено забележителни моменти – детска градина, училище, ваканции с игри навън и главно с момчета. Не съм била буйна, по-скоро чепата. Имах яки шамари, сърдит поглед и малцината, които се опитваха да ме обсъждат на висок глас, си го отнасяха. Помня как веднъж в училище омлатих с чантата едно момче, защото ме нарече дебела. На другия ден класната извика баща ми, а той, вместо да ми се скара, каза: „ Ти ръце нямаш ли, та го удряш с чантата? То в твоята само мен ме няма, ще го утрепеш!“ И толкова. Но, като цяло бях кротка, държаха ни строго и вкъщи, и в училище.

Колкото до писането – дядо ми по майчина линия беше писател, бил е на фронта като офицер. Изследваше в детайли Баташкото клане по време на Априлското въстание. За книгата си „Когато Батак въстана“ записваше разкази на столетници по Родопите, тогава бях малка и ми беше много интересно. В Националната библиотека се пазят копия на книгите му и на една стихосбирка от младежките му години, за която разбрах случайно. Казваше се Георги Методиев.

-Често превръщаш ежедневните баналности в забавни къси разкази, преобразувайки черното в бяло. Това ли е твоят бунт срещу системата?

-Защо бунт? Това е начин да се впишеш, да се нагласиш към системата, не да се бунтуваш срещу нея. Просто гледна точка към света. Животът ни поднася всякакви изненади, повечето от които са шут отзад – някак трябва да се справим с това, нали?

-Казваш, че животът се понася по-леко на малки порции. На какво ястие би определила своя?

-На миш-маш, хахаха! В моя живот наистина има от всичко по -малко, затова си го сърбам на малки порции и го прокарвам с чаша хубаво вино. И от ракийка в трепереща от студ чашка не се отказвам, но това упражнение изисква специална компания. Ракийката е коварно нещо, затова с нея се излагам само в много тесен кръг.

-Съвсем скоро предстои да издадеш първата си книга "Качамак за душата" на издателство "Жанет 45". Разкажи ни малко повече за историите в нея?

-В книжката са описани хора, места и истории, повечето от които са напълно реални, и именно поради това на моменти приличат на фантасмагории. Забелязала съм, че действителността е с пъти по-невероятна от всяка измислица. Факт. На повечето от „героите“ не съм сменила дори имената и те го знаят. Има няколко разказа, посветени на наши съседи – Тимофей и Стефка, например. Изключително интересни персонажи са и си го знаят. Тимофей е с такова чувство за хумор, че там има материал за сериал в два сезона. Вече са на години и са доста по-кротки, очакват книгата с нетърпение. За илюстрация ще опиша една случка, озаглавена „Тимофей и агнешкото“. Виждат местните клюкарки /постоянно присъствие на пейката пред блока, няма начин да се измъкнеш, без да те разкостят/ как Тимо носи триъгълен пакет под мишница, увит с кафява амбалажна хартия. В онези години в такава увиваха месото в магазините. Естествено, почва кръстосан разпит, по време на който Тимо ги „пуска по пързалката“, обяснявайки, че това е агнешко на много ниска цена и ей сега ще свърши. Хукват лелките като луди към магазина, а той спокойно ми обяснява пред асансьора, че в пакета носи метла от пазара.. Ей такъв си е.

-Кога ще бъде премиерата?

-Ох, ако зависеше от мен – още тази вечер! Ръкописът е одобрен от г-жа Божана Апостолова още в края на 2016 година, а кога ще види бял свят, може да каже само тя. На мен вече ми се изчака чакалото.. Ще ми се разбягат героите, хахаха. Дано да е в близките месеци. Както се казва – надеждата крепи буна.., пардон – човека.

-Освен смях какво друго да очакваме в големи количества от книгата ти?
Нищо сериозно във всеки случай. Това е кратко четиво за отпускане от ежедневието, за радостта да си жив, да обичаш и да бъдеш обичан. Има и някои измислени истории, като тази за извънземни, направили грубата грешка да кацнат в циганската махала. Във втората книжка, която е готова като ръкопис, съм включила още три „извънземно-български“ истории, но това е друга тема.

-Блогът ти "За жените от живота" е толкова увлекателен, че докато се усетя бях преполовила бутилката вино, а времето ми за сън се беше стопило като сладолед през август. От колко време го правиш, как ти хрумна да го започнеш?

-Блогът тръгна на Благовещение – преди две години и с огромно желание. Вече си забелязала, че аз разказвам така, както пиша – цветисто. Приятелките ми са разпръснати по света от години и под техен здрав натиск и „триене на сол върху главата“ ми реших, че това е най-леснодостъпният начин да си споделяме общи случки, женски клюки и копнежи. В началото го нарекох „бутиков“, защото мислех, че ще го четем само ние четирите приятелки. Те, обаче, взеха да си го препращат и така от дума на дума – лавинообразно историите ми се намъкнаха сред читатели от общо 22 страни по света. Четат си хората, забавляват се и ме подръчкват от време на време – айде, пиши, че няма какво да четем лятото на плажа.. Ей такива неща.

-Довърши изречението „Животът на Жената е…“?

-...Грим, прическа, токчета, работа, черпак, тиган и тенджера, сополи, кал, детски ръце около врата и две любими очи, в които да се оглеждаш всяка сутрин.

-В един от разказите си споделяш, че човек без любов е като кухина. Коя е твоята голяма любов?

-Моята голяма любов е вдигнал ръце от мен вкъщи, ама така му се пада – да е мислил, като се е женил за мен. Който се прецакал – прецакал се! Оставил ме е да се вихря както си искам, защото знае, че съм само негова. Любовта е най-важното качество, което ни прави човеци. Тя е основен двигател на живота. Без любов сме загубени.