Ако трябва да посочим името на автор, който пише за деца, но с лекота успява да достигне до сърцата и умовете на възрастните, то това безспорно е Туве Янсон - шведска писателка, придобила световна слава с историите си за деца и най-вече с увлекателната серия за муминтролите, започната като комикс през 1945 г.

Туве Янсон е родена на 9 август 1914 г. в Хелзинки в творческо семейство (баща ѝ е скулптор, а майка ѝ – художник-график). Самата тя завършва илюстрация и живопис. Освен на своите книжки за муминтроловете тя създава и очарователните илюстрации към шведския превод на „Хобитът“ на Дж. Р.Р. Толкин и „Алиса в страната на чудесата“ на Луис Карол.

Отива си преди 18 години на 86-годишна възраст, оставяйки след себе си десетки произведения с чудни истории, преведени на над 30 езика. Наред за малчуганите, тя публикува и голям брой разкази и романи за вече пораснали деца. Носител е и на многобройни литературни награди и отличия, сред които и златния медал „Ханс Кристиан Андерсен“.

Почитаме таланта на тази удивителна писателка с някои от любимите ни цитати от нейните книги, които не спират да вълнуват и трогват до днес:

"Даже най-тъжните неща престават да бъдат тъжни, ако се отнасяме към тях правилно."

"Хората просто искат да получават."

"Има един период от живота, който няма нужда да бъде развалян от безпокойство и отговорности. Начинът, по който се събуждаме, е важен, защото трябва да се справим с всеки дълъг ден. Нашето детство е нашето утро."

"Обичам границите. Август е границата между лятото и есента и е най-красивият месец."

"Нещата изглеждат доста несигурни и точно това ме прави спокойна."

„Да започнеш пътешествие през нощта е най-чудесното нещо на света.”

"Може би страстта ми не е нищо особено, но поне е моя."

"София се възползва от най-лесния изход за нуждаещите се и ужасените – тя заспа."

"Трябва да тръгнеш на дълго пътешествие, за да осъзнаеш колко чудесен е домът."

"Не гледай толкова ядосано – прошепна бабата. – Това е социален живот и трябва да се изтърпи."

"Тя се обърна към стената и продължи да чете книгата си. И двете бяха станали невъзможни и вече не можеха да общуват помежду си, караха се неправилно."

"Никога не можеш да бъдеш съвсем свободен, ако се възхищаваш на някого прекалено много."

"Различен ли си, приготви се да те отлъчат."

"Всички деца рано или късно изпитват огорчение от родителите си…"

"Аз владея всичко, което виждам и за какво мисля. Аз владея целия свят."