На 5 януари един от най-въздействащите и любими на поколения читатели от цял свят автори - Умберто Еко, щеше да навърши 92 години.

Роден е на 5 януари 1932 г. в град Алесандрия в Северна Италия. Любопитен факт около фамилното му име, е че то дефакто представлява абревиатура на латинската фраза "ex caelis oblatus" – "дар от небесата".

В периода от 1956 г. до 1964 г. Еко работи като културен редактор в държавните радио и телевизия RAI. Междувременно чете лекции в Торинския унивеситет. По това време нашумява в средите на академичната общност с трактата "Отворената творба" от 1962 г., в който излага своята фундаментална теория, че всяка творба се състои от безкраен набор от знаци и заради това е отворена за безброй възможни интерпретации.

В професорските си години, през което време преподава в Болонския университет, създава небезизвестната творба "Теория на семиотиката". В края на 70-те става известен с философските си концепции, но едва с първия му роман, "Името на розата" от 1980 г., Умберто Еко се прочува и в света на художественото слово. Самият той е казвал: "Аз съм философ, пиша романи само през почивните дни".

Големият италиански писател и философ напусна света на 84-годишна възраст, на 19 февруари, 1916 г.

Пред таланта на Умберто Еко се прекланяме с част от най-вдъхновяващите му и незабравими цитати - перли от съкровищницата на неговата необятна мъдрост и философия:

"Смелостта е онова, което те превръща от съзерцател в участник."

"Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година – да стане лято и цял живот – да са щастливи."

"Колко спокоен би бил животът без любов! Колко безопасен, безбурен… и колко скучен!"

"Колко хубав беше спектакълът на природата, все още недокоснат от често извратена мъдрост на човек!"

"Ако не тренираш паметта си, ставаш идиот; ако я обогатяваш, ще изживееш хиляди животи."

"Книгата е крехко същество, което страда от разрухата на времето, страхува се от гризачи и непохватни ръце."

"Библиотекарят пази книгите не само от човечеството, но също така и от природата, и посвещава живота си на войната със силите на забвението."

"За вечната слава първото, от което се нуждаете, е космическо безсрамие."

"Като въздигате разума в идол, пропускате да забележите очевидното."

"Една мечта е един стих и много писания са нищо друго освен мечти."

"Човек пише за миналото винаги с поглед в настоящето."

"Какво е любовта? Към нищо друго на този свят – нито към човек, нито към дявол, към нищо – не се отнасям с такова подозрение, както към любовта, защото в сравнение с всичко останало тя прониква по-дълбоко в душата."

"Нищо друго не изпълва и обвързва сърцето така, както любовта."