Имаме чудесен повод да се потопим в съкровищницата на Седмото изкуство и да си спомним за едни от най-любимите ни и емблематични филмови заглавия, оставили бляскав и незаличим отпечатък в историята на българското кино. Преди това обаче ще ви върнем замалко в самото начало, когато на бял свят се появява първият български филм.
Преди повече от век, на 13 януари,1915 г., в първото столично кино „Модерен театър“ се реализира първата публичната премиера на първия български игрален филм „Българан е галант“. Сценарист и режисьор на немия черно-бял филм е легендарният пионер на българското кино Васил Гендов. В главните роли са Мара Липина и самият Васил Гендов, и двамата актьори от Народния театър.
Лентата е заснета само за 6 дни с операторсаката камера на Гаетано заснема пред къщата на предприемача Димитър Съселов на ул. „Славянска“ №9 в София. Снимачният филмов апарат е система „Пате“, купен на старо от Будапеща, а сюжетът на филма се върти около любовните перипетии на бонвивана Българан.
Докато той се разхожда по софийските улици, среща красива млада дама и незабавно поска в ход таланта си на ухажор. Опитва се да я впечатли, като ѝ купува цветя. Тя обаче решава да даде добър урок на натрапника и му предлага да я придружи из пазара. Прави покупки и уж, че си е забравила парите – моли Българан да ѝ даде назаем. След това дамата води ухажора си в ресторант и за негова сметка поръчва напитки и закуски. След гощавката натоварва кавалера с пакетите и го повежда към дома си. По пътя среща своя съпруг и му предлага да хванат файтон, като освободят „носача“. Двамата потеглят пред втрещения Българан, а за благодарност той получава само една монета.
За жалост самият филм не е съхранен на лента до наши дни. Смята се, че е загубен през 40-те години на ХХ век при бомбардировките над София по време на Втората Световна война и са останали едва 1-2 кадъра от него.
По повод 90-годишнината от датата на първата публична прожекция на първия български игрален филм, през 2005 г. Националният филмов център инициира създаването на официален празник на работещите в българското кино и така 13 януари е обявен за Ден на българското кино с Постановление на Министерски съвет от 27 декември 2005 г.
И без да губим повече време, ви поднасяме 10 от най-знаковите филми от златните години на българското кино, които непременно трябва да гледате повече от веднъж:
1. Опасен чар
„Опасен чар“ е сред най-обичаните български филми. Криминална комедия от 1984 г. на режисьора Иван Андонов, по сценарий на Свобода Бъчварова. Оператор е Пламен Вагенщайн. Музиката във филма е композирана от Георги Генков. Комедия, в която главният герой, изигран от неподражаемия Тодор Колев, се препитава чрез най-различни измами. Обикаляйки из цялата страна, той омайва доверчиви жени с предложения за брак и в изобретателността си стига дотам, че когато милицията започва да го издирва, се обявява за умрял.
Реплики от филма, превърнали се в нарицателни:
"Не, дарлинг, ти си трезва като малко пухкаво пингвинче."
"- Куфарчето, ако обичате.
- Това е портфейлът ми."
"- Куче-касичка. Къща-касичка. Заек-касичка. Куче-касичка. - Старомодно. - Имаме модерно - зарче-касичка, шлем-касичка. - Икономията е майка на мизерията. - Тъй вярно, другарю капитан. - Това куче защо е зелено? - То е крокодилче. - Защо не пише? - Заяжда. От влагата. - Лошо другарю… - Седларов. - Лошо, Седларов, лошо."
Любимец 13
Този незабравим и забавен филм от 1958 г. прави от Апостол Карамитев истинска звезда. Всяка година на рождената дата на Карамитев се връчват Националните награди за актьорско майсторство „Любимец 13“. Това е и първият български игрален филм със спортна тематика. С участието си в лентата Апостол Карамитев става един от първите актьори, изиграли две роли едновременно. А една от най-коментираните целувки в киното по това време е именно в този филм между Гинка Станчева и Апостол Карамитев. Филмът е направен под режисурата на Владимир Янчев, по негов сценарий в съавторство с Любен Попов. Оператор е Георги Георгиев, а музиката към филма е композирана от Петър Ступел.
Момчето си отива
„Момчето си отива“ е български игрален филм от 1972 г. на режисьора Людмил Кирков, по сценарий на Георги Мишев. Оператор е Георги Русинов. Музиката във филма е композирана от Борис Карадимчев. Репликата на Ран „Една боза от 6 стотинки“ е считана за култова и емблематична за филма от много негови почитатели. Главната роля се изпълнява от Филип Трифонов. Това е една от първите роли на актьора и остава една от най-известните му. През 2021 г. най-мащабната българска кино продукция.бе отново съживена чрез дигитално реставрирана и премонтирана версия .
Хан Аспарух
Националният дворец на културата е построен и открит в чест на 1300-годишнината на българската държава, отбелязана през 1981 г. По същия повод е създадена и епичната трилогия на Людмил Стайков "Хан Аспарух". Премиерата на филма преди 40 години се е провела именно в новооткритата зала 1 на НДК, която и до днес е най-големият киносалон у нас. Филмът в три епизода бе едно от специалните събития в програмата на фестивала “Киномания“.
Под заглавието "Ханът и империята" той бе поднесен на зрителите в изцяло нов разказ с продължителност 2 часа и 20 минути, изцяло съобразен със съвременните тенденции, с динамична монтажна структура, нова музика и съраунд звук от най-високо ниво. (А оригиналът е бил със звук моно.) Гласовете на Стойко Пеев, Антоний Генов, Васил Михайлов, Ваня Цветкова, Аня Пенчева, Йосиф Сърчаджиев, Джоко Росич, Петър Слабаков и др. са автентични, но звукът и музиката са съвършено нови.
Крадецът на праскови
„Крадецът на праскови“ е български игрален филм (романтична драма) от 1964 г., по сценарий и режисура на Въло Радев. Специална награда на журито, награда за женска роля на Невена Коканова, награда за мъжка роля на Раде Маркович, Варна, 1964 г. Това е филмът, по време на чиито снимки между пламват любовните искри Невена и сръбския актьор. По-късно той ще признае в интервю, че изпепеляващата любов, която е изпитвал към Невена, е била до гроб.
Осъдени души
„Осъдени души“ е български игрален филм (романтична драма) от 1975 г., по сценарий и режисура на Въло Радев. Филмът печели златен медал и награда за мъжка роля на Ян Енглерт на VI МКФ на Червенокръстките и здравни филми, Варна, 1975, награда за режисура, награда за операторска работа, награда на СБХ на Константин Джидров на фестивала „Златната роза", Варна, 1976 и др. Създаден е по романа „Осъдени души“ на Димитър Димов, а музиката е на композирана от Митко Щерев. Филмът е заснет в България, Чехословакия, Унгария и Югославия.
Това е изпепеляващата история на една невъзможна и обречена любов между монах от йезуитския орден на Игнасио де Лойола и английска аристократка, на фона на гражданската война в Испания.
Войната на таралежите
Едва ли има пораснало дете, което да не си спомня с носталгия и усмика за един от най-любимите си филм от детството - „Войната на таралежите“. Това е 5-сериен телевизионен игрален филм (детски, комедия) от 1978 г. на режисьора Иванка Гръбчева по сценарий на Миряна Башева и Братя Мормареви и оператор Яцек Тодоров, който е създаден по романа на Братя Мормареви „Войната на таралежите“. Музиката е композирана от Кирил Цибулка, а художник на постановката е Мария Иванова. Направена е и съкратена версия на филма, предназначена за големия екран.
Дами канят
„Дами канят“ е български игрален филм (комедия) от 1980 г. на режисьора Иван Андонов, по сценарий на Георги Мишев. Привлекателен инструктор по шофиране след развода си се отдава на лекомислени авантюри, а обаянието на незаменимия Стефан Данаилов в главната роля, влива във филма особена доза сексапил и чар. И въпреки че всяка от жените, които го ухажват, се опитва здраво да го впримчи, неотразимият Дон Жуан успява да излезе от всякакви капани.
Култови реплики от филма:
"Абе, Пехливанова, ти знаеш ли, че имаш страшни очи?"
"Вземи ме, лодкарьо, на своята ладия лека."
"Ох, водата една такава топла, мека. Опрах си някои работи" - диалог между Стефан Данаилов и Невена Коканова "На доктор всичко се показва, а на съпруг нищо не се казва"
"Внимавай, Екиме, тя е като Бермудския триъгълник - много гемии са потънали там... Още в гимназията разведе двама учители - един физик и един по трудово обучение."
С деца на море
Едва ли има човек, който да не си спомня култовата семейна комедия от 70-те години на миналия век „С деца на море” - очарователна семейна комедия от 1972 г. на режисьора Димитър Петров, по сценарий на Братя Мормареви. Във втората новела "Фотолюбител" децата нарушават плановете на съседа си от София чичо Манчо, който е в командировка в Несебър с чужда жена. Ролята на чичо Манчо се изпълнява от ненадминатия Георги Парцалев, а едно от децата е малкия тогава Кирил Петров.
Култови реплики от филма:
"- Чак като се разплака, разбрах, че е французойче.
- Че как разбра, бе? Да не плачеше на френски?"
"- А какво е командировка?
- Когато ти плащат е командировка, а когато ти си плащаш, е курорт."
"Къде е Кирчо? Техните го търсят да го бият."
Оркестър без име
С върнение си спомняме и за знаковия български филм „Оркестър без име“ - музикална комедия от 1982 г. на режисьора Людмил Кирков, по сценарий на Станислав Стратиев. Четирима самодейни музиканти - Велко (Велко Кънев), Филип (Филип Трифонов), Павел (Павел Поппандов) и Гошо (Георги Мамалев), завладяни от мечтата да прибият на музикалните сцени на българскато черноморие, правят оркестър и заминават на турне. Но успехът им не зависи само от таланта. Филм, в който се разказва за море, любов и още нещо.
Култови реплики от филма:
"Ай сиктир, десет дена ше ѝ свиря под прозореца… Да не е Лайза Минели!"
"Ще ме цака той с топла бира. Абе, мене никой не ме е прецакал досега, той ше ме цака с топла бира"
"Млад съм! Млад съм, бе! И ми се живее! Живее ми се, бе!"
"Бе ти знаеш ли как е започнал Луис Армстронг, при това негър, и то в Америка!"
"Ще ви изпея една песен, в която се говори за любов, раздяла и още нещо."
Вчера
Краят на 60-те години. Времето на Бийтълс, Ролинг Стоунс и настъпването на сексуалната революция. Събития, които имат своето ехо и в софийската английска гимназия, в която учат предимно деца на висши партийни функционери. Реда в училището непрестанно провокира свободолюбивите характери на неговите възпитаници. Филмът от 1988 г. е направен под режисурата на Иван Андонов и сценария на Иван Андонов. Базиран е на романа на Владо Даверов "Вчера".
Всичко е любов
Всичко е любов е филмът, в който Иван Иванов изгрява, Янина Кашева се съблича за пръв път, а столицата София остава завинаги запечатана с най-красивите си улици. Всичко е любов е лента от 1979 на любимия режисьор Борислав Шаралиев, по сценарий на Боян Папазов. Историята, която Шаралиев иска да разкаже на кинозрителите във времената на "късния соц" у нас, е, меко казано, необичайна. Българската версия на Ромео и Жулиета, както я наричат мнозина, съвсем явно и твърде смело за онези години изобличава грозната страна на една система, изтъкана от противоречия, невъзможност и безизходица.
Изпити по никое време
„Изпити по никое време“ е български игрален филм (семеен, комедия) от 1974 година на режисьора Иванка Гръбчева, по сценарий на Братя Мормареви. Филм за болните родителски амбиции без реално покритие. Майката смята, че синът й трябва на всяка цена да се научи да свири на цигулка, защото има талант. Детето няма никакво желание за това и изпраща при учителя по музика едно свое другарче. В края на годината децата дават концерт пред своите родители и учители. Митко се проваля, но майката решава, че той трябва да свири на пиано, щом е претърпял неуспех с цигулката.
Време разделно
Епичният исторически филм „Време разделно“ от 1988 г. е базиран на едноименния роман на Антон Дончев. Режисьор е Людмил Стайков. Оператор е Радослав Спасов. Това е и последният филм на Стайков. Лентта разказва за насилственото помохамеданчване на българите християни от долината Елиндения (Илинденя). Продукцията е показана на 16 международни филмови фестивала и е продадена на 32 държави.
Лавина
Приключенската драма от 1982 г. „Лавина“ е филм по романа на Блага Димитрова. Режисьори и сценаристи са Ирина Акташева и Христо Писков. Оператор е Цветан Чобански. Музиката е композирана от Георги Минчев. Лентата разказва за трагичната и същевременно героична съдба на група алпинисти, част от които загиват в планината, затрупани под снежната лавина. Сред най-запомнящите се роли са тези на Иван Иванов и Ваня Цветкова. Филмът получава специална награда на Международния кинофестивал, Делхи 1983 г.
Четете още: Безсмъртните филмови мелодии на един титан - Енио Мориконе
