Роденият в София на 22-ри април 1920 г. писател, драматург, сценарист, поет и преводач е син на адвоката д-р Нисим Меворах и учителката по френски език Мария Петрова. Баща му, освен професор по правни науки, е и дипломат - посланик в САЩ и автор на книга за Яворов.

Валери Петров учи в Италианския лицей в София и завършва през 1939 г. След това започва да учи медицина и известно време работи като лекар, но до края на дните си се отдава изцяло на изкуството и журналистиката. Във втората половина на 1944 г. Валери Петров работи в Радио "София", а след това и във в."Фронтовак" като военен писател по време на Отечествената война. По-късно той става зам.гл.редактор в култовия в."Стършел". Също така работи и като лекар в Рилския манастир. Между 1947 г. и 1950 г. писателят е изпратен да работи в българска легация в Рим като културно аташе.

Валери Петров е известен с преводите си на Уилиям Шекспир, Джани Родари и Сергей Михалков. Той оставя богато литературно наследство на родината си, създавайки изключителни произведения за деца като "Копче за сън", "Пет приказки", "Меко казано", "Пук!", "Палечко" и "Бяла приказка". Автор е и на много поеми, сатирична и лирична поезия. Известно време работи и като редактор в Студия за игрални филми "Бояна". Валери Петров създава пиеси и сценарии за игрални и анимационни филми. Издава първата си книга, когато е едва на 15 г. - поемата "Птици към Север" и в продължение на 80 години той не спира да радва поколения българи с шедьоврите, които създава. Валери Петров умира на 27-и август 2014 г. след тежко боледуване.

 

Да си спомним за великия писател с едно от любимите ни стихотворения:

"Простите неща"

Колко глупав съм бил, че съм писал
само умна щом имал съм мисъл,
а щом нямал съм, само когато
поне чувство съм имал богато.
А вас - мислите, чувствата прости,
вас - неидващи само на гости,
а извиращи в мен постоянно,
и умиращи в мен непрестанно-
като "храня се", "дишам", "пия",
вас - съставящи мене самия,
вас съм смятал за дребни и скромни,
недостойни човек да ви помни.

Сега тача блестенето скрито,
сега виждам как вие, които
безрасъдно във времето прежно
настрани съм отхвърля небрежно
сте се бутали тайно със лакът-
"Как се прави на умен глупакът...

"И така е - човек да подбира
сред това дето в него извира,
туй което би умно звучало -
та това е лъжа поначало.
И простете ми старите грешки,
мисли прости и чувства човешки -

лъх на спирт от полирана маса,
дълъг път във вагон втора класа,
нежна радост от туй, че сме двама
несъзнавана обич към мама,
вкус на ябълка, слънце във двора,
мисли, чувства на всичките хора.

В тези дни ново чувство ме сгрява,
нова мисъл ми идва такава.
-Да! Добре е, щом хрумне идея,
но не е ли по-умно без нея
и не е ли по-просто и честно
с мисъл стара и чувство известно
да си казваш ей тъй, непредвзето,
туй което ти казва сърцето...

Четете още: Една велика, но трагична любов: Никола Вапцаров и Бойка