Колко от вас могат да си спомнят какво ги е впечатлявало, когато са били малки? Признавам си - аз бях напълно забравила. Улисана в живот на пълни обороти между отговорности и мрънкания, напълно бях изтрила от главата си приливите на възторг от красотата на измислените светове, в които попадах в своето детство.

Но в момента, в който гледах „Лешникотрошачката и четирите кралства“ - си припомних абсолютно всичко, за което съм мечтала като малка. Признавам си веднага - то е именно онова, на което много възрастни се прозяват и не по-малко излизат от киносалона с мисълта в главата „Не ми се гледа филм за деца“.

Те може и да се отегчават, но аз пък малко им съчувствам – явно независимо от експлозията на фантазията, прекрасните актьори, завладяващата музика и декори в новия филм на „Дисни“, те не успяват да си спомнят какво е да виждаш света като в приказка.

А може би никога не са можели да изпитат усещането да се загубиш в тъмен лес, из който бродят призрачни същества. Или да покоряваш снега в елхови гори и с всяка стъпка да се доближаваш все повече до кратките и коварни слънчеви лъчи, които всеки миг ще изчезнат.

Те не знаят какво е да попаднеш във внушителен ален дворец, до който се стига по мостик, опънат над огромна пропаст. Направо се питам дали някога им се е случвало да редят играчките си под строй, за да се подготвят да нападнат шкафа и да го превземат – и всичко това, докато възрастните се кикотят в другата стая на своето тъпо парти. И наистина ли не са се възмущавали, когато някоя тяхна любима кукла се окаже предател – злобен гадняр, срещу който трябва да изправят цялата си психическа и физическа енергия?

Тези от вас, които е малко вероятно да бъдат отново върнати в детството, дори и с невероятните методи на качественото кино, вероятно вече са изгубили търпение да четат „лиричните ми отклонения“.

Те искат още сега, веднага, да получат информация: струва ли си да водят децата на тази „Лешникотрошачка“, за която си хабим силите да пишем? Да или не?

На децата ще им хареса ли, защото нали знаете, да се ходи на кино е скъпо занимание, дават се сума ти пари, плюс за пуканки, затова, ако може, отговорът да е еднозначен!

Е, нямам отговор за тях. Защото новият игрален филм по приказката на Ернст Теодор Амадеус Хофман е чиста проба произведение на изкуството, което съчетава немския гении на създателя на приказки от началото на 19 век, великолепната музика на руския гений от края на 19 век, гениалния ноу-хау на студиото на „Дисни“ и новия технологичен гений. И в крайна сметка нещо толкова гениално е нормално и да не се хареса...

Но определено филмът е насочен към онези – деца и възрастни - които са склонни да оставят критичните си мисли и предубежденията на входа на киносалона и да се опитат просто да заживеят за час и половина с красотата.

Но освен красота, в този нов филмов експеримент, който е толкова далеч от мрачната естетика, която налагат напоследък студията „Марвел“, има и сюжет – и той съвсем не е за пренебрегване, защото предлага неочаквани истории, предателства и приятелства – и някак бяга от твърде лигавия „хепи енд“, типичен за детските истории.

Една майка е починала, един кръстник (Морган Фрийман) си е поиграл да развесели децата като скрие някъде вълшебен ключ. Но палавата мишка го открадва и едно момиченце на име Клара (симпатичната 17-годишна актриса Макензи Фой, която определено изглежда по-малка във филма) не може да преглътне това. Така Клара попада в света на четирите кралства, а те пък да вземат точно тогава да воюват. И ето го Лешникотрошачката – чернокож момък на име Филип (Джейдън Фоуора-Найт), който дава всичко на света, за да защити Клара – такива са си Лешникотрошачките. И ето ги страхотните Майка Жигон (Хелън Мирън) и Фея Драже (Кийра Найтли), които умело си подхвърлят ролите на тираничната и симпатичната.

Ефектите в „Лешникотрошачката и четирите кралства“ са невероятни, до степен, в която имате чувството, че всичко е реално, особено ако изберете да гледате филма във 3D вариант. Че технологиите вече са способни да ни отведат някъде надалече знаем отдавна, но явно сме подценявали доколко можем да се загубим в този фантастичен и напълно нереален свят.

И ето го балетът – той е в изпълнение на Мисти Коупланд – първата чернокожа примабалерина в света - и е заснет по начин, който ни изпълва с възхищение.

И ето го краят: не ни се иска да ставаме от столовете, а и от Disney не ни пускат: докато траят финалните надписи искат да ни покажат още висококачествени танци, с който да отдадат почит на великия Пьотр Чайковски, създал балета „Лешникотрошачката“ през далечната 1892 година. А каква по-голяма почит от вдъхването на живот на един страхотен детски филм?

Надявам се, че вече взехте решение струва ли си да отидете да гледате този филм с децата. А защо не и с някой възрастен, който би искал отново да бъде дете, пък макар и за малко.

Премиерата на „Лешникотрошачката и четирите кралства“ е този петък – 9 ноември на 2D и 3D в дублирана и субтитирана версия.