Най-красивите любови, описани в литературата, сякаш избухват именно по време на война. На фона на куршумите, мизерията и оголените до болка човешки души избуява това странно цвете, наречено любов. Припомнете си Ана Каренина и офицера Вронски или Елисавета, жената на строгия полковник Михаил, и сръбския военнопленник Иво Обретенович. И двете истории завършват трагично за героите, но именно войната е времето, когато хората най-много копнеят за щастие, напук на съдбата и разпадащият се пред очите им свят. Тогава няма нищо за губене и всяка прегръдка или целувка, всеки нежен поглед са една спечелена битка.
Такава е и орисията на Елисавета и Иво, героите на Емилиян Станев от "Крадецът на праскови". Новината е, че книгата излиза в ново луксозно издание с твърди корици и прекрасните илюстрации на художника Дамян Дамянов. Томчето е истинска находка за почитателите на стойностните книги, както и на подвластните на чара на екранизацията на романа. Едноименният филм на Въло Радев, с участието на Невена Коканова и Раде Маркович, отдавна е легенда. Не само заради безспорните си кинематографични качества, но и заради една забранена любов. Тази между красивата българка и страстния сърбин. Двамата не могат да скрият от камерата огъня, който избухва в сърцата им, споделената страст между двама души, които вече имат свои семейства и трябва да потулят греха си.
Първата световна война, Велико Търново
В град, препълнен с евакуирани и в който във всяка къща живеят по две-три семейства, водата и храната не достигат, а несигурността прелива по калдаръмените тротоари, съдбата на една жена завинаги се променя, когато се оказва лице в лице с мъжа със смолисточерни очи. Единият е пленник на сивото си и лишено от любов ежедневие, върху другия тегне печата на смъртта и войната. Естественият стремеж към щастие ги събира, а любовта се оказва единственото спасение в разпадащия се около тях свят, в който всичко човешко сякаш е неумолимо заличено от сърцата на хората. С тънък психологизъм и майсторство Емилиян Станев изследва както мрачната, непозната страна на човешките страсти, така и тази, която възвисява и облагородява.
"Крадецът на праскови" успява не само да покаже българската действителност, но и да излезе извън рамките на националното, превръщайки се в универсален психологически роман за сложната и противоречива човешка природа. Това е роман за обичта, която успява да открадне, да спаси духа дори и от смъртта. Или както пише журналистът Георги Тошев по повод новото издание: всяка война започва в нас самите, а Емилиян Станев използва като фон исторически събития, за да ни я покаже по най-красивия начин.