Яна Маринова за втори път получава главна роля в пиеса на Варненския драматичен театър. След „Изборът на Марта” тя влиза в ролята на Алекса в „Любовни писма“ от Албърт Р. Гърни, където си партнира със Свежен Младенов. Пиесата имаше вече своята премиера във Варна, а в София ще е на 16 октомври в 19,30 ч в “Сити марк артцентър”, но билетите за нея вече са изчерпани. Представлението ще се играе редовно и в столицата, като следващата дата за него е 30 октомври. Пред пресаташето на Варненския театър Виолета Тончева Маринова, която бе една от номинираните за жена на десетилетието за наградите на Woman.bg, говори за любовта, която не е поразена от бита и писмата, които й помагат.

-Любовните писма са нещо съкровено, нещо интимно. Харесва ли ти да бъдеш в такава територия?
-Обичам да бъда в такава територия. За мен най-важното нещо е чрез професията да казвам всичко, което ме вълнува. Не мога да си представя, че ще избирам героини, които са много известни като Медея например. Интересува ме, когато играя едно представление, да има какво да кажа на публиката, нещо, което ме вълнува ужасно много. Ако престане да ме вълнува, представлението трябва да спре, трябва да има ново представление.

-Алекса и Томас са много различни, а в любовта противоположностите се привличат. Как точно става в „Любовни писма“?
-Те се привличат най-напред заради химията, на която никой не може да устои. Когато се влюбиш, целият свят е в краката ти, ти летиш. Но по-същественото е, че те се обичат и с умовете си. Алекса не понася да се преструва. Във всяко нещо, което тя казва, няма лъжа. Тя е пряма, обича предизвикателството и приключението, и постоянно ги предизвиква. Когато Томас избира пътя на типичния прилежен, успешен, „загрижен“ за обществото човек, това я побърква, тя иска да си го върне обратно и му казва: „Ей, квадратен, спомни си за любовта, спомни си за мен!“ Точно поради тази причина Томас не може да спре да я обича през целия си живот. Всяка захаросана жена, която би се изпречила на пътя му, не може да се сравни с Алекса, с нейните качества, с нейния ум.

-Интуицията или логиката, кое надделява, когато изграждаш образа?
-Няма актьор, който да не си харесва героя, ако иска да го направи пълнокръвен. При мен всичко е изпипано да най-малкия детайл. Аз наричам интуицията математика. Хората с огромен опит и в живия живот притежават голяма интуиция. Интуицията не е просто някакво мечтателство, това е математика. Толкова пъти са ти се случвали разни неща, падал си, ставал си, толкова пъти си се сблъсквал с различни ситуации, че твоята интуиция се превръща в скенер. Просто математика. Сканираш ситуацията – някои го наричат шесто чувство, обаче то си е чиста проба логика. Така че за мен интуицията и логиката са две безпогрешни дадености.
Вярвам също в безпрекословния талант, който понякога се ражда, дадено ти е от господ, но това са редки случаи. И дори хората, които го притежават, много често са на прага да го изгубят...

-... защото не го отглеждат...
-Ами да, като го имаш наготово, ти е трудно да го задържиш, да го отглеждаш, да го поддържаш. И затова аз винаги се възхищавам на формулата да вкараш таланта в рамките на безупречен ум.

-Любовните писма в „Любовни писма“ сякаш не помагат на любовта...
-Напротив, помагат й. Всъщност коя е най-щастливата любов? Любовта, която не е била поразена от бита. Когато трябва да разделяш или събираш колко печелите, когато правиш сметки кой ще гледа децата и т.н. Да, Алекса и Томас се събират за известно време, но това е една любов, която просъществува цял живот, точно защото битът не я засяга. Любовта може да бъде честна и откровена, може да бъде истинска, когато не влиза в рамките на обременения бит.

-На плаката с провокативната фотография на Веселин Василев ти и Свежен Младенов сте захапали ябълката от рая. Кой отхапва по-голямата хапка?
-Ако това е ябълката на рая, то по-голямата хапка е за Томас. Ако е ябълката на раздора, то по-голямата хапка е на Алекса.

-Яна пише ли любовни писма?
-Пише, но нейните писма са по-лесни, по-сладки, по-лесно смилаеми. В повратни моменти обаче рязко могат да сменят тона. Във всеки случай писмата на Яна помагат на писмата на Алекса.

Четете още: Вредните навици, от които ви окапват миглите