„Пиша тези страници през март 2020 г., затворена вкъщи заради кризата с коронавируса…“

Ала вместо да сътвори роман ала Гарсия Маркес, под надслов „Любов по време на коронавирус“, Исабел Алиенде поднася по увлекателен и забавен начин размишленията си за мястото и ролята на жените в обществото, за дълголетните им борби за равноправие и справедливост, споделя женския си възглед за феминистката революция, „може би най-важната, най-дълбоката в историята на човечеството“. И за пореден път завладява с безграничния си талант на великолепна разказвачка и с умението да обрисува ярки образи на своите героини.

"Моите внуци се опитаха да ме просветят по въпроса за многообразните форми на любов сред днешните млади. Когато ми заговориха за полиаморните връзки например, им казах, че те винаги са съществували. В моята младост, през 60-те и 70-те години, на това му викахме свободна любов, но те ме уверяват, че не било същото, защото мнозина от тях вече се самоопределяли като бинарни – хем мъж, хем жена – и комбинациите по двойки и групи били по-интересни от тези по мое време. Като кажат „по твое време”, ми иде да умра. Сега е моето време! Но трябва да призная, че за жалост вече не съм на години, за да се впусна в модерните не-бинарни полиаморни авантюри.

Понеже говорим за модерна любов, няма как да не спомена любовта по интернет, както я използват сега. Когато през 2015 г. се разведох с Уили, моя втори съпруг, след двайсет и осем години семеен живот, реших да заживея сама в малка къщичка. Да се омъжа отново и да започна отначало с някой старец с купища мании и болежки ми се струваше кошмарно, а вероятността да си хвана любовник беше толкова далечна, колкото да ми поникнат криле. Въпреки това няколко по-млади приятелки ме посъветваха да се поровя в интернет. Как щях да го направя, след като не съм способна дори да поръчам нещо от „Амазон”? Никой нямаше да отговори на моето съобщение: 72-годишна баба, имигрантка от Латинска Америка с редовни документи, феминистка, ниска, закръглена и без домакински умения, търси чистоплътен партньор с добри обноски, за да ходят на ресторант и на кино.

Евфемизмът за добра сексуална предразположеност е „спонтанен” или нещо също толкова мъгляво. Аз не съм абстрактно „спонтанна”, нуждая се от интимна атмосфера, сумрак, мило отношение и марихуана. При жените сексуалното влечение намалява или изчезва с възрастта, освен ако не сме влюбени. При мъжете изглежда не е така. Четох някъде, макар че това трябва да е мит, че те мислели за секс на всеки три минути средно и се вкопчвали до смърт в еротичните си фантазии, въпреки че мнозина от тях вече дори не помнят какво е ерекция. За чудене ще е, ако успеят да свършат нещо в живота при тези условия.

Всеки шейсет годишен шкембелия и мърморко се чувства годен да ухажва жена с двайсет-трийсет години по-млада от него, както ежедневно установяваме, докато една възрастна жена с по-млад тип все още изглежда срамно. Ето пример за съобщение в интернет: Седемдесетгодишен пенсиониран счетоводител, експерт по вина и ресторанти, търси жена между двайсет и пет и трийсет, с големи гърди и високо ниво на либидо, за развлечение. Питам се кой отговаря на подобен вид съобщение. Тъй като повечето мъже търсят много по-млади от тях жени, ако някой наивник прояви интерес към моето послание, ще трябва да е към стогодишен.

Журналистическото ми любопитство ме подтикна да направя проучване и започнах да интервюирам жени на различна възраст, решили да си намерят спътник по интернет. Проучих и няколко агенции за женитби, които се оказаха измамници. Срещу астрономическа сума гарантираха осем срещи с подходящи мъже. Предложиха ми културни, прогресивни висшисти, на възраст между шейсет и пет и седемдесет и пет години, в добро здраве и пр. Излязох с трима-четирима кавалери, които отговаряха на това описание и бързо си дадох сметка, че те работят за агенцията. Едни и същи кандидати излизаха с всички клиентки по ред, за да попълнят договорената квота от осем срещи.

Интернет е по-почтен и броят на двойки, които се откриват онлайн, е обнадеждаващ. Понякога обаче има опасност от издевателства. Джудит, привлекателна трийсет и една годишна жена, чакала четиредeсет минути на уговорената среща в един бар. Накрая решила вече да се откаже и когато почти стигнала до колата си, получила есемес: „Аз съм в бара, но не се приближих, защото си грозна, дебела и стара.” За какво е тази злина, питам аз? Джудит прекарала няколко месеца в депресия по вина на някакъв ненормалник, на когото му правело удоволствие да обижда непознати жени."