Познаваме Жули Делпи като френска красавица, руса като кукла със симпатичен акцент на английски, която си е партнирала няколко пъти с актьора Итън Хоук в успешната трилогия на режисьора Ричард Линклейтър “Преди изгрев”, “Преди залез” и “Преди полунощ”. Жули си дели и две номинации за “Оскар” за сценарий с двамата си партньори за първите две части на поредицата.

Зад крехката й фасада обаче стои една много силна и борбена жена, която е в бизнеса от 14-годишно дете и се е нагледала на какво ли не. Работила е с големи имена като режисьорите Жан Люк Годар, Агнешка Холанд и Кшищоф Кешловски и то в някои от най-успешните им проекти. Последният става и неин ментор и я окуражава да се реализира като режисьор.

След няколко филма като такава тя е на път да направи и най-личната си история, свързана със самата нея – “Моята Зоуи”.

"Разказах на Кешловски за този филм още през 1992 година. Историята е за вярата и това да си родител. Отне ми 20 години да го развия и когато се роди синът ми, изведнъж наистина разбрах за какво става въпрос в него. Написах сценария и от тогава се опитвам да го реализирам. Посветих най-вече последните две-три години да го направя и е много важен за мен проект. Личен и малък е и без да искам да кажа, че съм писала велики неща през живота си, е най-хубавото, което съм създала. И в този смисъл е най-трудния, който съм правила.

В последния етап на реализация обаче отпада един от основните спонсори, държейки се грубо с нея, защото е жена и защото е европейка. Тя смята, че е много важно да се разчистят не само насилниците, но и сексистите в Холивуд. Твърдо отказва да приеме обидата, че е твърде емоционална, защото е жена и поради тази причина не може да режисира филми.

"Истината е, че сексизмът няма просто да изчезне с това да се наемат жени на позиции тук и там. Или с това, че тази година имаме филми като “Lady Bird” и “Жената чудо”. Не е толкова лесно. Хора като мен все още страдат и се борят да правят филмите си с продуценти и адвокати, които имат страх от работа с жени. Това е сексизъм в истинския си вид. Могат да арестуват няколко човека, но другите продължават да са там и да работят. Това означава, че имаме сериозен проблем и въобще не сме излезли “от гората”.

Говорих си с моя приятелка, която беше жертва на Харви, имам няколко такива. Пишехме си мейли и тя ми разказа колко ужасен опит е бил сблъсъка й с него. Не я е изнасилил, но се е държал много грозно и ужасно с нея. А тя е адвокат, много е добра в това, което прави и е много красива, за нейно съжаление, както се оказва. Тя ми каза, че преживяването с Харви е било неприятно, но годините й в Холивуд и сблъсъка й със сексисти, е това, което я тормози.

И добави нещо много интересно “не е нужно да ни изнасилят, за да ни пречупят.”

Актрисата и режисьор признава, че е срещала и много жени в бизнеса, които са използвали секса за да пробият и че е губила много роли, заради тях. А колко пъти й се случвало на самата нея да получава неприлични предложения?

"Нямам този проблем вече! Приключила съм с този етап. Получаваш оферти до към 25 години или 29. Но като млада актриса това е част от ежедневието ти и трябва да се бориш непрекъснато. Много бързо си извоювах уважение, защото информацията се разпространява бързо. Става ясно, че Жули Делпи, например, не прави такива неща и ще ти отреже топките. Имах репутация доста бързо, но проблемът е, че когато кажеш “не” на някои силни мъже в бизнеса, те започват да говорят за теб. Разбира се, не за това, че си им отказала, никой не иска да признае такова нещо, а за това, че си луда и трудна за работа!

За мен са се говорили ужасни неща, защото започнах да повдигам темата за актрисите, които казват “да” срещу тези, които казват “не”. И ме сочеха, казвайки коя пък е тази да се прави на моралистка. А аз бях на 15-16 години! Тук си говорим за тормоз над деца, насилие над деца! Не просто жени, деца! Аз бях дете. И единствената разлика е, че във Франция всичко е повече на повърхността. Когато си на 14 години и излизаш с режисьор, всички знаят! И не само, че знаят ами го приемат. Това не знам дали е по-добре или по-зле, но в Холивуд всичко е скрито, това е разликата."

''Освен това в Америка всичко е смесено вече – всичко от коментари, през това да хванеш жена по определен начин до изнасилване. Много по-малко ме притеснява това актьор или друг колега да ме хване за задника на шега, отколкото сексисткия адвокат. Той е по-опасен и никой няма да му търси отговорност. Много повече ме дразни той от коментарите на Дъстин Хофман през 70-те за нечии гърди! Това е пуританска Америка и те обичат да смесват понятията. Ако Уайнстийн е изнасилвач, той трябва да отиде в затвора! Със сигурност. Всички тези мъже мастурбирали пред жени трябва да носят последствията си. Но когато хората правят коментири, това е съвсем друго. Америка трябва да направи разликата между тези неща. Но сексизмът е опасното в случая, той е отговорен за много неща и е айсбергът под всичко останало. Това е в дъното на сексуалния тормоз. Докато не се отнасят с мен като с равна, винаги ще има проблеми. Ние сме кучетата на света, жените, ние сме мръсотията!''

В годините от както си в този бизнес и си видяла толкова много, нещо променило ли се е положително все пак?

''Истината е, че когато бях на 20 години не можех да направя първия си филм. Успях, когато станах на 30 и когато срещнах моя колежка режисьор, с 10 години по-млада от мен и я попитах “как беше за теб началото, трудно ли беше?” и тя каза “не”. Аз отвърнах “наистина ли, не беше ли кошмар?” и тя каза “не”. Говорим си за европейка, френска режисьорка. И си казах “уау”, за десет години бяхме стигнали от кошмар до “не беше толкова зле”. И това е голям пробив!''