След Снууп Дог Лилана подготвя обща песен и с Ейкън. Екип от американски мениджъри, продуценти и PR-и работи по дебюта й в САЩ. Лилана в откровено интервю за сп. "Ева".

Някои ще кажат, че е въпрос на късмет. Други ще я заподозрат в машинации, плътски и парични подкупи. Трети завистливо ще коментират - „какво пък толкова е направила". И въпреки нездравословния климат в България спрямо чуждите успехи факт е, че ЛиЛана е на път да постигне непостижимото. Да сключи договор с голяма музикална компания отвъд океана, да издаде албум, а защо не и да се превърне в световна звезда.

Едва ли някой е очаквал тя да направи големия ни музикален пробив. Но не сме очаквали и да работи в Европейската комисия или да запише песен със Снууп Дог. Дали защото я подценяват, или заради типичния ни балкански скептицизъм, но ЛиЛана успява да ни изненада всеки път. И без значение каква е вашата теория за нейните успехи, не може да й отречете постигнатото.

Преди броени дни се завърна от втората си визита в САЩ и както разбирам, май си на път да изживееш американската мечта?
Надявам се. Покрай проекта със Снууп Дог се запознах с жената, изградила кариерата на Лил Уейн. Казва се Джени Дженингс. Тя ми предложи да работим заедно. Нейна е компанията "Индъстри Уъркс", чиято основна дейност е мениджмънт на изпълнители. Директно ми каза: смятам, че можеш да направиш кариера в САЩ, че ще има възвращаемост на вложените инвестиции. Заяви, че нейната компания е готова да финансира от 6 до 8 песни, които ще послужат за презентация пред лейбълите. Реших, че това е шанс, който не трябва да се изпуска. Звучеше ми като история от някой роман или филм, но ето че след няколко месеца работа и месец записи в студио направих 8 песни с музикални продуценти, създали едни от големите световни хитове.

По-различна ли е работата със западните продуценти?
За тях е много важно продуктът, който излиза с техния подпис, да е на ниво. Видяха в мен хъса, желанието и качествата да направя нещата по най-добрия начин. Две от осемте песни са на Малик, продуцент на Бритни Спиърс. Една е на Донавън Ноулс - носител на 13 „Грами", създал е първите песни на „Дестинис Чайлд", роднина е на Бионсе, май й е втори братовчед. Освен това работих и с Токсик, който е направил Trust на Keysha Cole, песен №1 в САЩ за миналия месец. Колдхарт от „Крушъл Конфликт" също ми написа песен, съвместно с продуцента Суперхууд. Две ми направи Реджи Ръкъс, който стои зад Dime Piece. Той знаеше, че свиря на пиано и държеше да участвам като композитор в една от песните. Казва се Taking Control.

Разбрах, че мениджърката ти те е изненадала с парти в твоя чест.

Да, партито бе на втория ден от пристигането ми в Чикаго. Бяха поканени всички продуценти, с които щях да работя. Те живеят в различни щати и дойдоха на свои разноски, което за мен беше страхотна чест. Получих и покана от „Кеш Мъни Рекърдс", лейбъла на Лил Уейн, да отида на техни разноски в Маями за среща с основателя на компанията Роналд Слим Уилямс, митична личност, дори някои се съмняват, че съществува. С него се видях в студиото Хит Фектъри. Роналд изслуша демоверсиите на всичките ми осем песни, хареса ги и предложи да запиша една именно в това студио. Каза, че две от песните могат да бъдат тотален хит. Интересно, че преди това и Ейкън каза същото.

Ти си се видяла с Ейкън!

Да. В Атланта отиох в офиса на лейбъла му „Конвикт Мюзик", който издава и Лейди Гага. Той чу парчето със Снууп и демо с моите вокали на песните, които вече бях записала. Хареса това, което съм направила, и обсъдихме варианта за общ бъдещ проект.

Имаш предвид обща песен с Ейкън?
Имаме конкретна песен, подходяща и за двамата. Сега е въпрос на време и уточняване на детайлите.

А не го ли попита за Николета Лозанова - писа се, че той лично я е избрал да участва в негов клип?
Чух това, преди да замина, и го попитах. Той обаче ми каза, че никога не избира момичетата за клиповете си. Изобщо няма представа кои са, докато не стъпи на снимачната площадка.

И през цялото време само работа ли беше? Не ти ли се случи нещо весело, интересно?
О, случи ми се. Имах участие в чикагски клуб заедно с рапърите „Крушъл Конфликт". На връщане ни спря полиция - там рапърите ги проверяват непрекъснато. Пътувахме в два джипа - в първия бяха те, във втория аз, мениджърката ми и музикалният ми продуцент. Изглежда имаше някакъв проблем, защото се наложи да чакаме около 15 - 20 минути. Единият от полицаите се приближава към нашата кола и чука на стъклото. Аз отварям прозореца, а той на чист български казва: „Здравейте!" И аз изпаднах в потрес. Попитах го да не е от България, но той обясни, че си е американец. Просто е служил с български войници на мисии в чужбина и те са му станали най-добри приятели. Страшно харесвал страната ни. Вдига крачола на панталона и показва една огромна татуировка с бяло, зелено, червено и герба на България. Дори предложи да ни ескортира до хотела. След тази случка респектът на „Крушъл Конфликт" към мен и страната ни стана още по-голям (смее се).

Сега какво предстои - албум в САЩ?
Надявам се, да. В момента се водят преговори с три големи лейбъла. Едната от музикалните компании дори сама се е свързала с Джени и е дала оферта. Именно от лейбъла ще зависи как ще стартират нещата за мен в САЩ и коя ще е дебютната ми песен. Сега, в края на септември или началото на октомври, заминавам пак за САЩ и вече ще остана близо 6 месеца.

Вярваш ли, че наистина можеш да пробиеш отвъд океана?
Вярвам в себе си. А и работя с хора, които вярват в мен. Това е едно от най-важните неща. Първо не бях сигурна, че нещата със Снууп ще се случат. След това пък изобщо не съм и мислила, че ще ме забележат, ще ми предложат да направя кариера там, ще инвестират в мен. Някои хора сигурно ще кажат, че нещата ми се случват много лесно. И погледнато отстрани, сигурно е така. Но аз знам, че ще бъде трудно. Там съм никоя за момента и всичко започва отначало. И въпреки това не го възприемам сякаш захвърлям това, което съм направила тук, а по-скоро го надграждам. Но във всички случаи си заслужава. Няма какво да губя...

Добре де, всичко тръгна след песента ти със Снууп Дог. Но как се стигна дотам да запишеш песен с него?
Белгийският продуцент Воут ван Десел от "Силвър", с когото направих две песни, през лятото миналата година ми дойде на гости в Лондон. В един клуб ме запозна с продуцента на Ар Кели - Ариел Родригес. Той направи няколко бийта за мен, като имаше идея един от тях да бъде реализиран съвместно с някой американски изпълнител. Първата идея беше за Ар Кели. После решихме да пробваме със Снууп Дог като пълна моя противоположност.

Е, как така просто решихте да се обадите на Снууп Дог?
Ариел се свърза с него. Каза му: предлагам ти да работиш с една певица, готина е, нова е, тепърва ще се налага в САЩ, чуй какво има. Ако не беше станало със Снууп, с Ар Кели щеше да стане при всички случаи. Но сега Ар Кели ще трябва да ми плати много, за да запишем общо парче (смее се).

Свързвате се със Снууп и той веднага казва ОК, така ли?
Не, нито Снууп, нито мениджърът му казват ОК. Казаха просто - харесваме ЛиЛана, заинтересовани сме. Харесаха и Мишо и им допадна идеята за комбинация 3 в 1. Трябваше да му предложим песен, която наистина да хареса, иначе в никакъв случай нямаше да се съгласи. Нямахме твърдо „да", докато той не чу песента. Ариел предложи да използваме семпъл от европейски хит, Navigators-Superstar. Първите думи на Снууп, когато е чул парчето с нашите демовокали, са били: that's hot. Тогава ни се обадиха и казаха - след две седмици трябва да стe в САЩ, за да запишете парчето официално и да снимате клипа, защото после Снууп започва турне и няма как да стане.

И ти стягаш куфарите и отиваш в Америка.
Да, виза ми дадоха два дни преди да замина. Дори за малко да не ми дадат, въпреки че имах покана от продуцентите на Снууп. От посолството ми казаха: вие отивате там, за да изкарвате пари. Как да ви дадем виза, като отивате да работите? Така че нещата бяха на кантар. Имаше и друг проблем. По принцип никога не ме е боляло гърло, но точно преди да замина се разболях от гнойна ангина. Не можех дори да говоря. Като пристигнах на летището и видяха в какво състояние съм, директно ме заведоха на лекар. Предписаха ми нови хапчета, въпреки че си носех от България. В крайна сметка се оправих, може би от зор. След това драмите продължиха. По план първо трябваше да запиша в Чикаго моята част от песента и след това в Ел Ей да я довършим със Снууп. Но на сутринта преди да тръгнем за Лос Анджелис, аз се събуждам и установявам, че кракът ми е изтръпнал, не мога да стъпя. Пак ме водят на лекар. Оказва се стъкло от счупена порцеланова чаша в петата ми. Хайде пак на лекар - два часа ми вадеха порцелана. Още имам дупка на петата.

Тук се пуснаха слухове, че изобщо не си се виждала със Снууп и клипът на песента е монтаж.
Септември излиза мейкингът на видеото и който не вярва, пак няма да повярва на очите си. Явно изглежда толкова невъзможно това да се случи с български изпълнител, че хората не могат да повярват. Но човек наистина трябва да пътува много. Няма как от България да пробиеш навън, без физически да излезеш. Това са много срещи, преговори, лични контакти. С всяка малка крачка се придвижваш напред.

А тезата, че си платила на Снууп... Нормално ли е да се плати на гост изпълнител, за да участва в песен?
Не съм му платила аз, а основният спонсор на парчето NESCAFE 3 in 1. Съвсем нормално е той да получи хонорар за песента. Това на Запад все пак е бизнес. Но парите бяха по-скоро символични. Основното беше той да хареса песента, не да му се плати. Има си достатъчно пари. Все пак отказвал е на Дженифър Лопес, въпреки че му е предлагала много по-голям хонорар. Не е харесал проекта.

И в крайна сметка спала ли си със Снууп Дог?
Това си е моя работа (смее се).

Сега всички ще си помислят, че си минала през леглото му...
Каквото и да кажа, няма да променя мнението на онези, които си го мислят. Ако съм искала да мина през леглото му, мислиш ли, че съм щяла да имам проблем? Както и той. Мислиш ли, че ако той спи с мен, после ще се чувства толкова задължен, че да напрaви песен с мен. Горкичкият! Или някои ще кажат, че съм го задължила с договор след секса за песен и клип? Ако ставаше така, той щеше да има общи песни с хиляди певици. Аз съм първата от Европа, с която прави парче, но не мисля, че съм най-красивата или сексапилна европейка. Пък и той не е мой тип.

Е, това е Снууп Дог все пак!
Аз имам най-страхотния мъж на света и Снууп Дог по никакъв начин не може да ме изкуши.

И какъв е пък този толкова страхотен мъж?
Не е известен. От 5 години сме заедно. Нищо друго не може да ме направи така щастлива, както връзката с него. Дори и професионалните успехи, дори ако запиша песен с Мадона.

С какво се занимава?
С мен главно (смее се).

Все пак бизнесмен ли е, учен, инженер, политик? Все с нещо трябва да си изкарва прехраната.
Учен е. Математик. Много е добър с формулите. Дори си има и негови такива. Не крия, че е по-голям от мен.

Колко по-голям?
Достатъчно. Не мога да бъда с мъже на 20 или 30 години. Те имат други интереси, ходят по дискотеки. Не мога по цяла нощ да съм по заведенията, да пия, после по цял ден да се разхождаме. Аз имам и кариера, искам да се развивам, трябва ми човек, който да прилича на мен, да ме обогатява духовно.

Заедно ли живеете?
Може да се каже. Прекарваме доста време заедно. Лошото е, че много пътуваме по работа, но тогава пък се чуваме по телефона непрекъснато.

Финансово добре ли е този човек?
Аз му помагам доста. Финансово е добре, дотолкова доколкото не се налага всичките ми средства да отиват за него (смее се). Той душевно ми дава повече, отколкото и сто милиона да ми даде. Винаги мога да разчитам на него и във финансово отношение също. Но той ще е последният човек, към когото ще се обърна.

За нещо по-сериозно мислите ли - брак, дете?
Може би след време. На този етап нямаме нужда от тази промяна. В бъдеще не се виждам с друг човек, освен с него. Всички мои приятели го познават, защото сме заедно от дълго време.

Добре де, защо не му кажем името най-накрая?
Не искам той да става известен покрай мен. Пък е и толкова готин, че ако кажа кой е, веднага ще го погнат търсачките на мъже. Ще се опитат да го вземат (смее се).

А откъде тръгна този слух, че си дъщеря на Иван Тодоров-Доктора?
Защото и на баща ми му викат Доктора. Той е кардиолог. Пък и трябваше да се намери причина за моите успехи. Но след като го убиха, вече стана ясно, че не ми е баща.

Разбрах, че си получавала много съболезнования.
Да, така е. Обаждаха ми се най-вече журналисти, за да изразят съболезнованията си.

Кажи сега за Васил Божков - гадже ли си му, както носи мълвата?
Знаеш ли колко ми е смешно всичко това? Аз дори не го познавам този човек, но ми става все по-любопитно да се запознаем.

Изобщо не си го виждала на живо?
Не, мисля, че не съм.

А обижда ли те този слух?
Не. Виж, за мен няма значение с кого ме обвързват медиите. Аз знам каква е истината. Преди да почнат да говорят, че сме заедно, дори не бях чувала за Васил Божков.

Беше казала, че снимките ти за „Плейбой" са били един от малкото начини, с които можеш да станеш известна по чист път. Ще ми разясниш ли малко тая теза?

Преди години, когато се снимах, не всяка Златка, Здравка и Пенка се събличаше. Голотата беше по-стилна, имиджова и красива. Тогава това беше имидж, сега е каталог за богаташите да си търсят жени. В момента всички си слагат силикон, събличат се и се снимат само за да си намерят мъж чрез корица на списание.

Дали животът ти щеше да протече по друг начин, ако не беше тази травма, заради която си се отказала от художествената гимнастика?
Не. Аз вече бях накрая на кариерата си като гимнастичка и исках да се откажа. Нямаше как да постигна повече от това, което бях направила. Оценявах реално качествата си. Още повече че бях единствената гимнастичка, която не учи в спортно училище, а в Националната финансово-стопанска гимназия.

А защо изобщо реши да учиш там?
Защото бях много добра по математика и исках да уча икономика. За мен образованието винаги е било важно - да съм в престижно училище, да се развивам интелектуално. Това пречеше в спорта, защото се налагаше да правя компромиси - трябваше да уча. Като завърших гимназията, получих стипендия да продължа образованието си в Австрия. Бях сред отличниците във випуска. Заминах за Виена, но след два месеца се върнах. Бях на 17-18 години. Освен това, вече бях станала водеща в ММ, започнах да навлизам в музикалния свят. Тогава за първи пъти избрах музиката пред образованието. Малцина знаят, че от малка композирам песни. На 14 години спечелих конкурс на БНР с моя песничка, казва се „Розов цвят". Така че музиката винаги е била част от живота ми. Едновременно с изявите ми в ММ и музикалната кариера обаче, реших да продължа с ученето и записах политически науки.

Можеше да запишеш актьорско майсторство, някаква филология.
Тази специалност дава широка обща култура - история, география, дипломация. Донесе ми много повече като знание, отколкото икономиката.

А виждаш ли се като част от някоя партия?
Не. Тази специалност е и за хора, които искат да работят в международни институции. В предпоследната година от следването мен и Стоян Михалев ни пратиха в Малта на политическо училище с 30 избрани студенти от цяла Европа.Казаха, че двамата, които се представят най-добре, ще бъдат избрани да участват в проект на ЕК. Това страшно ме стимулира. В крайна сметка избраха мен и още едно момче. Трябваше от три до пет дни в месеца в продължение на година да ходя в Брюксел, бях ангажирана в проект, свързан с висшето образование и бизнеса. Давах съвети от гледна точка на човек, близък до студентите.

И ще продължиш ли да работиш в ЕК след края на проекта?
Едва ли. Те искаха да си подам документите и да стана официален представител в дирекцията по образование и култура към ЕК, но не си представям да стоя на бюро от девет до пет. Затова отказах.

Не се ли сблъска с предразсъдъци във връзка с това, че си млада, красива и руса?
На училището в Малта един професор от Италия още първия ден беше казал - тази русата манекенка какво прави тука? Знаех, че щом го е казал, ще следи всяко нещо, което правя. И именно този човек накрая ме избра за проекта към ЕК.

Как се издържаш в момента?
Направих фирма за усвояване на европейски фондове заедно с две момичета, с които учихме в университета. Върви ни доста добре, имаме достатъчно проекти. Другото е музиката. Ходя по участия, хонорарът ми не е малък.