Момичето разцъфна и стана майка!
Познаваме я като „адреналинката Яна", сладка, много усмихната и лъчезарна. Често, докато сме гледали Господари на ефира, ни се е искало (на нас, женската аудитория) да затворим очите на любимия, само за един танц време и после да притичаме до най-близкия фитнес салон.
Ние, от woman.bg, взехме първия билет за Бургас, за да й отидем на гости и да си поговорим с нея (по женски и не съвсем), но при всички положения отблизо - без грим и прическа, по кецове и добро настроение.
Как си, Яна?
Яна: Добре съм, в Бургас съм и си гледам Емо. Поработвам по малко през седмицата, занимавам се с деца, преподавам им - водя уроци по художествена гимнастика, а през уикендите - танци на малко по-големите.
С деца?
Яна: Да, много ме зареждат, страхотни са, дават ми енергия. Невинни и необременени.
Положителни емоции, нали?
Яна: Да, не е като да си забит зад някое бюро с куп документи и сивотата. Забавлявам се, бягам от скуката и ежедневното, а и няма кой да ми нарежда.
Избра Бургас, София не е твоят град ли?
Яна: Напротив, София ми липсва страшно много, но докато Емо е все още малък, трябва някой да ми помага, родителите ми живеят тук и засега съм в Бургас.
Разкажи ни за детето, как те промени, за бременността - лека ли беше?
Яна: Емо е наистина най-голямата ми радост, а бременността мина много леко. Нямах почти никакви проблеми, само в началото имах леки неразположения.
Миналата година, точно на концерта на Мадона в Атина, бях във втория месец и през целия концерт повръщах, беше кошмарно, но ми мина, а и беше само тогава.
... била си бременна на концерт?
Яна: Да, но тогава не знаех, че сме двамата с Емо.
Планирана ли беше бременността?
Яна: И да, и не. С Ивайло имахме такива намерения, мислехме го, но стана случайно. Въпреки че, според мен, случайни неща няма.
Много хора смятат, че не са готови за тази крачка и доста често казват: "искам да си наредя живота" и тогава...
Яна: Донякъде съм съгласна, но смятам, че човек е най-амбициран както за работа, така и за всичко останало, когато се появи детето, когато знае, че това дете разчита на него.
По-отговорна ли стана, как се усещаш?
Яна: Да, то е неизбежно.
Спомена, че родителите ти помагат, а мъжът до теб?
Яна: С мъжа до мен... ами, не се получи. Разминахме се, до голяма степен, в приоритетите си. Мисля, че ако двама души не са един за друг, е по-добре да се разделят, както стана и с мен и Ивайло.
Това не ме прави много щастлива, а точно обратното - не ми е хубаво, напротив, чувствам се зле, дори не знам какво ще се случва занапред. Много от близките ми ме упрекват, че не сме се разделили по-рано, но по-голямо щастие от едно дете няма и не съжалявам, че двамата с Ивайло си имаме Емо.
Чувстваш ли се самотна?
Яна: Понякога, да.
А самотна майка?
Яна: Да, но предполагам е нормално.
Как се бори самотата, ти как се справяш?
Яна: Много мечтая, за всичко, за различни неща. Мечтая за сцена с жива публика, за сцена само с един човек, мечтая си и за любов. Често си мисля за мен и за детето ми - представям си какво бихме правили и къде бихме били след 5 години, примерно.
Виждаш ли се с Емо извън България след 5 години?
Яна: Мисля, че няма да мога, Ивайло няма да е съгласен, защото няма да може да го вижда.
Добър баща ли е той?
Яна: Не знам дали е добър баща, но знам, че много го обича. А дали е добър, това ще разбера впоследствие.
...Знаеш ли, Айн Райд казва, че една жена трябва да бъде притежавана от противник, а не от любовник, само тогава, според нея, може да се случи истинската любов - как ти се струва?
Яна: Може би, но при всички положения трябва да са достойни противници, на едно ниво, иначе единият ще е победен, а другият ще загуби интерес. От друга страна пък, в едно семейство трябва да има хармония.
Преди време мой познат те беше видял на Боровец, карала си ски с баща си, не знам доколко е вярно, но беше страшно впечатлен и каза, че не си спряла да се усмихваш, че си земна...
Яна: На Боровец не съм ходила, било е на Банско с Иво и баща му. Ами, тогава той ме учеше да карам и беше емоционално и весело.
След Господари, накъде, обратно в телевизията?
Яна: Ако имам предложения, с удоволствие.
Собствено предаване, като Жана?
Яна: Тя има ли? Аз не знаех. Вярно ли, къде? И аз да не знам, даже онзи ден си писахме и затова се учудвам, че нищо не ми е споменала, но аз, за разлика от нея, винаги бързам да се похваля на приятелите си, дори и нищо да не е сигурно.
Останахте ли близки с нея след Господари на Ефира?
Яна: Да, и по време на предаването и след това, много близки.
Искаш ли да пожелаеш, да кажеш нещо на всички майки в България?
Яна: Да бъдат силни, да мечтаят и да вярват в доброто, да не забравят усмивката си.