Гликемичният индекс (ГИ) е все по-популярен феномен, който набира скорост в информационното пространство.

Храни и дори ястия с нисък гликемичен индекс биват настойчиво предлагани като помощ при свалянето на излишните мазнини, също така като препоръчителни храни за диабетици, а може би са приложими и като превенция от проблеми със сърцето.

Разнообразното приемане на храни с нисък, среден или висок гликемичен индекс се изучвано и като част от доброто спортно хранене и повишаването на спортните постижения.

Обаче наистина ли е толкова лесно и просто?

Принцип на действие на гликемичния индекс

Гликемичният индекс определя до каква степен ще се повиши съдържанието на захар в кръвта след консумацията на определена храна. Храната винаги се измерва спрямо ефекта на чистата захар.

Ястия с висок гликемичен индекс могат да увеличат глюкозата в кръвта (естествено и нивото на инсулина) за много кратък период от време.

Обратното - храните с нисък гликемичен индекс влияят в малка степен на отделянето на инсулин и съдържанието на захар в кръвта.

Гликемичен индекс на чистата глюкоза се приема за 100, а всички останали храни получват стойности в зависимост от тази.

Например сладката царевица има гликемичен индекс 55, което значи, че тя вдига кръвната захар 55%, отколкото би вдигнала глюкозата.

Като цяло храни с гликемичен индекс под 55 се смятат за такива с нисък индекс, от 55 до 70 - със средно-висок, а тези над 70 притежават висок гликемичен индекс.

В близкото минало се смяташе, че простите захари драматично увеличават кръвната захар, а храните със съдържание на скорбяла като картофи и хляб не се пречисляват към тази група.

Научни изследвания опровергаха това твърдение. Най-голямата изненада е при картофите - те имат среден гликемичен индекс 84, което ги поставя сред храните с възможно най-висок гликемичен индекс.

За загубата на тегло

Може ли наистина приложението на гликемичен индекс в храненето да ни помогне да отслабнем?

Редица проучвания доказаха, че най-ефективният начин да се отървете от излишните мазнини е чрез 5 или 6 хранения дневно плюс аеробна (кардио) и анаеробна (с тежести) тренировка.

Малките, но чести хранения, повишават термичния ефект на храната, а също предпазват от чувството за глад.

Никой не отрича, че трябва да има голяма порция от въглехидрати, смесени с умерени количества протеин и мазнини.

Но именно гликемичния индекс позволява да се прецени по-ефикасно хранителния план, като се фокусира върху най-подходящите въглехидрати.

Хората, които включват голямо количество от храни с нисък гликемичен индекс, ще бъдат възнаградени с бавно и устойчиво освобождаване на глюкоза. което запазва нивата на инсулин в кръвта ниски.

Това е огромно преимущество за онези, които се оплакват от отпадналост и липса на енергия при намален прием на калории.

Тъй като не всички храни са еднакви, тези с нисък гликемичен индекс имат ефект на запазване на чувството на задоволеност за по-дълъг период от време.

За разлика от тях храните с висок гликемичен индекс, използвани по-рано през деня, могат да предизвикат нежелани повишения в кръвната захар, оставяйки чувство за лишеност и некомфорт, създавайки усещане за "празен стомах".

Ниските нива на инсулин играят много важна роля в това как и кога се трупат мазнини - те улесняват изгарянето им и в същото време затрудняват натрупването.

Източник: bb-team.org