Често фитнесът е средство за възстановяване на душевното равновесие и борба със стреса.

Но има и обратна страна - когато човек е воден от комплекси, вътрешни конфликти, опити за подражание на успешни модели и т.н.

Това е тясната връзка между човешката психика и фитнеса, а едно от най-разпространените отклонения в подобни случаи са хранителните разстройства.

Макар и да звучи странно, фитнес-начинът на живот не може да предпази никой от подобно заболяване.

От друга страна постоянството, дисциплината и добре обмисленият режим са фактори, които помагат за преодоляването на вече съществуващ хранителен проблем.

Видове хранителни разстройства

Всички се характеризират с абсолютизиране на значението на храната или пък телесното тегло.

Става дума за заболявания, създаващи трайни психични нагласи у болния към храната и храненето въобще, както и комплекси относно външния му вид.

Тези проблеми са комплексни и могат да вземат застрашителни размери.

Освен това са съпътствани от сериозни физиологични симптоми и понякога имат редица усложнения, някои от които дори могат да доведат до смърт.

Анорексия невроза обикновено засяга момичетата в пубертета, но и зрелите жени не са застраховани.

Децата най-често отказват да се хранят поради нереалистична оценка на собственото си тегло, което смятат за наднормено.

Налице е отказ от редовно хранене и подбиране само на няколко вида храни или минимални количества - един лимон, една ябълка и прочие.

Проявена в тежка форма, крие опасна за живота значителна загуба на тегло плюс безпокойство, умора, слабост, косопад.

Някои болни от анорексия, за да ускорят отслабването, се подлагат на прекомерни физически натоварвания.

Корените на заболяването са в психиката и комплексите на личността, както и в подражанието до известна степен - момичетата подражават на успешни слаби модели и на идеали, налагани в обществото като красиви.

Булимията е друг тип подобно заболяване - болният понякога преяжда и след това повръща.

Основните симптоми са пристъпи на преяждане, последвани от предизвикано повръщане или употреба на слабителни средства, за да се предотврати усвояването на храната. Възможно е теглото на болния да остане в норма.

Честото повръщане води до изтощение, увреждане на зъбите, гърлото е постоянно раздразнено, налице са болки в корема, подуване, храносмилателни и метаболитни смущения.

Злоупотребата със слабителни средства може да наруши чревната функция и да предизвиква хроничен запек.

Булимията причинява и недостиг на хранителни вещества, минерали и течности.

Тя се корени преди всичко в комплекси от собственото тегло и външния вид, които се превръщат в постоянно "самонаказване".

Нещо повече, болният приема и преяждането за нормално, въпреки че се стреми към намаляване на теглото, защото е със съзнанието, че колкото и да яде, повръщането ще му помогне да избегне натрупване на излишни килограми.

По този начин той, освен всичко друго, развива и силен апетит, и голямо чувство на глад.

Системното преяждане (хиперфагия) е характерно за всички възрасти. Страдащите от този проблем са в повечето случаи с наднормено тегло и изпитват непрестанно желание да се хранят, дори когато не са гладни.

Системното преяждане е свързано с поглъщането на огромни количества храна наведнъж, често за кратко време.

Болният не може да се контролира и се храни бързо, но не се чувства заситен.

При това заболяване има психично чувство на глад и желание за ядене, което няма общо с физиологичната нужда, но добре я имитира.

Орторексията е патологична мания да се яде само здравословна храна.

Тази обсебваща идея може да се превърне в болест, когато не се приемат червени меса, риба и други важни хранителни продукти и се стигне до недохранване.

Това хранително разстройство е описано за първи път от д-р Стивън Братман, който практикува алтернативна медицина. Неговата книга, "Пристрастени към здравословната храна", стана бестселър.

В нея са представени няколко въпроса, които разкриват наличието на орторексия, сред които "Различава ли се начинът ви на хранене от този на близките ви?", "Чувствате ли се виновни, ако ядете нещо непозволено за хранителния ви режим?", "Интересувате ли се повече от полезните съставки в храната, отколкото от вкуса й?" и т.н.

Тези, които отговорят положително поне на един от въпросите, могат да се смятат за пристрастени към здравословното хранене - една от най-новите болести на нашето време.

Всички ние се стремим да се храним здравословно, но когато това нормално поведение се превърне в обсебваща мания, вредна за здравето, тогава вече говорим за орторексия.

Тя е характерна за западното общество най-вече и се появява след манията по диетите, култът към тялото и страха от консумиране на храни, обогатени с изкуствени продукти.

Орторексията е опасна и силно се поддържа от рекламите.

Например ползата от фибрите далеч не е толкова голяма, но за много хора те са едва ли не най-важното, което трябва да приемат.

Дори за откровено вредни продукти, като маргарина, вредните свойства се прескачат и той се извежда като полезен пред хората, благодарение на това, че е обогатен с някой витамин или че има мастни киселини...

Подобно нелоялно отношение към потребителя води до усилване на манията у тези, които я имат, а другите, които още не са заболели, започват все по усилено да се съмняват, да проверяват състава на храната и доколко отговаря на здравословните изисквания (и рекламните обещания)...

И също стават застрашени от вманиачаване.

Как да се предпазим?

Напрежението и безпокойството играят значителна роля при много хранителни разстройства.

Ниската самооценка, себесъжалението, страховете и нестабилните емоции също са отключващи фактори.

Необходима е емоционалната подкрепа на близък човек, вдъхващ доверие. Важна е и помощта на обществото, но в крайна сметка най-важното е засегнатият сам да се пребори с манията си.

Как да се процедира с храната?

* Поддържане на стабилна кръвна захар с чести малки хранения.
* Увеличаване на приема на хром.
* Алкохолът и кафето трябва да бъдат ограничени.
* Контрол над рисковите храни (храни, към които болният има "специално" отношение).

Какво всъщност се случва?

Има много теории за това какво се случва и какво отключва хранителните заболявания. Най-често срещаната теория свързва болестта със сексуалния живот, или по-скоро когато е незадоволителен.

Този "фройдизъм" се прилага в конвенционалното лечение на хранителните разстройства.

Липсата на адекватна самооценка и комплексите безспорно лежат в основата на подобно поведение.

Но на практика проблемите, чувството за вина, опитът за промяна - всичко е продиктувано от незадоволството на болния от личния му живот, от неговите персонални успехи.

А фитнесът?

За съжаление фитнесът като начин на живот може да бъде мощен отключващ фактор за хранителните заболявания.

На първо място, той е пълен с примери за подражание. Освен това всеки спазва диети, които в някои случаи са страховити.

Всеки преследва определени резултати, но не всеки успява да ги постигне, което е повод за създаване на комплекси.

Фитнесът обаче има и друга страна: привиква хората към самодисциплина и самоконтрол.

Трениращите развиват определен тип "нарцисизъм" - обичат да се гледат, да се възхищават от резултатите си, а това обикновено пречи на ниската самооценка.

И най-вече, резултатите са лични, измерими и осезаеми и много помагат на индивидуалната мотивация.

Тоест, фитнесът е нож с две остриета: опасен, ако се ползва неразумно, и много полезен, ако се ползва целенасочено.

Ако човек впрегне волята си, желанието за успех и съзнателно преследва определени цели, той няма защо да се бои от хранителни заболявания.

Източник: bb-team.org