Уважението към по-възрастните може и да не е въпрос единствено на добро възпитание - може да е заложено в гените ни.
Учени смятат, че е вероятно установената практика да се корени дълбоко в еволюцията.
Те достигнали до тази теорията, след като изучавали поведението на група маймуни, които, точно като едни от най-възпитаните хора, се спирали и слушали внимателно, щом някой от по-възрастните от тях "заговорел".
Въпреки, че старшите членове на маймунската група "говорели" по-малко, те предизвиквали реакция у по-млади членове най-често.
Откритието, че изглежда и други примати, а не само хората, уважават по-възрастните от тях, навежда на мисълта, че това качество ни е вродено, а не се учи.
Изследователите изучавали зова на деветте женски в група, състояща се от маймуни Кембъл, вид обитаващ западна Африка.
Те открили, че по-старите маймуни надавали зов по-рядко, но вероятността да получат отговор била по-голяма, отколкото при младите бъбривци.
"Възрастта се оказа основен фактор за участието на индивиди в гласовата комуникация", казаха изследователи от университета в Рен във Франция.
"Възрастните не са толкова приказливи колкото по-младите индивиди. Въпреки това, те получават повече отговори."
Пишещи за Британското кралско научно дружество учени казват, че по-старите животни може да са заслужили повече внимание, защото са по-умни и имат стабилизираща роля в групата.