С вкус, наподобяващ праз лук и целина и с многостранно кулинарно приложение, артишокът все по-често започва да се появява на щандовете за зеленчуци, редом с карфиола и брюкселското зеле.

А това определено не е случайно, защото "гостът от Франция" е богат на биоактивни вещества - дотолкова, че от острите му листа може да се извлича екстракт, от който се произвеждат лекарства.

Артишокът (ангинари) представлява неразцъфналата цветна пъпка на голямо бодливо растение, състоящо се от виолетови или бели месести чашки.

Стъблото достига до 1 м височина, като в кулинарията се употребяват както много млади пъпки-цветове, така и по-късните шишарки.

"Непознатият" зеленчук може да бъде открит през цялата година в търговската мрежа, но пиковият му сезон е от март до май, а по-късна реколта се добива през октомври.

За родина на екзотичния зеленчук се приема Средиземноморието, но той се радва и на голяма популярност в Америка (Калифорния), където е пренесен от испанските заселници през 1600 год.

Още древните гърци и римляни го използвали като лечебна хранителна добавка и като средство за профилактика на различни заболявания.

Видове

Познати са над десет вида артишок с различна форма и цвят на листата. Но от всички тях само един може да бъде консумиран в сурово състояние, което логично го превръща в деликатес.

- Китайски артишок - отглежда се както в Далечния Изток, така и в Европа. На малки грудки е и е необходимо да се бланшира, преди да се отстрани твърдата му част.

- Френски артишок - единствената му ядлива част е пъпката. Той произхожда от Северна Африка, но се отглежда в Европа и Америка.

- Йерусалимски артишок - грудка с вкус на ядки, цветът варира от бежов до кафявочервеникав.

Хранителен състав

Артишокът е един от незаменимите зеленчуци в диетичната кухня, тъй като в 100 гр. се съдържат само 40 ккал.

Богат е на фибри, калий, калций, фосфор, магнезий, желязо, натрий, витамина А, В1, В2, С освен това съдържа белтъчини, мазнини, въглехидрати и ниацин.

В състава на зеленчука се открива и инулин - въглехидрат, който предизвиква подуване.

Артишокът е особено богат на цинарин - мощен антиоксидант, който се свързва със свободните радикали, участващи в процесите на окисление на липидите (нарушаване на жизнената активност на клетките в резултат на увреждане на клетъчната мембрана).

Най-засегнати от тези процеси се оказват клетките на сърцето и черния дроб.

Въздействайки именно върху черния дроб, този антиоксидант стимулира отделянето на отпадъчни продукти и ускорява процесите на извличане от организма на излишните течности и соли.

Най-важното обаче е, че цинаринът не може да се открие в нито един друг плод или зеленчук.

Високото му съдържание променя вкуса на храната и напитките, но се съчетава добре с продукти със силен и специфичен вкус като лимон, портокал, малини, каперси.

Вкусът на артишока добре се усеща в съчетание с продукти като чесън, дафинов лист, магданоз, босилек и кориандър.

В средно голям зеленчук, задушен или сварен, се съдържат: 4.2 гр протеин, по-малко от 1 мг мазнини, 13.4 гр въглехидрати, 114 гр натрий и 6.5 гр фибри.

Здравословни ползи

Благодарение на многостранното си действие върху човешкия организъм, артишокът се използва като профилактично средство в терапията срещу диабет, подагра, целулит.

Екстракът от артишок е мощен хепатопротектор, т. е. съдържащите се в него активни вещества защитават клетките на черния дроб от действието на различни токсини и способстват за извличането от организма на шлаки, соли на тежки метали и други вредни вещества.

Ястията с артишок са полезни за хора с повишена киселинност на жлъчния сок, тъй като съдържат значително количество соли на калия и натрия, отличаващи се с алкално действие.

Но при наличие на гастрит с понижена киселинност и понижено кръвно налягане, зеленчукът не е полезен.

Препоръчва се и като средство, предпазващо от атеросклероза.

Способността му да активира чревната дейност и да намалява риска от запек го превръщат и в добро средство при профилактика за хора с наднормено тегло.

Как да го изберем и да го съхраняваме?

Свежият артишок е сравнително нетраен зеленчук, като е необходимо да се съхранява в хладилник, поставен в найлонова торбичка.

Препоръчително е да се консумира в рамките на четири дни след покупката му.

Много често пресният зеленчук потъмнява, затова кулинари съветват да се постави добре почистен във вода с лимонов сок или оцет.

Дръжките му не се режат, а се чупят, като по този начин се отделя и влакнестата част, която предизвиква неприятен вкус.

Винаги избирайте артишок със зелени или виолетови листа, плътни и с равномерен цвят.

Важно е да се отбележи, че размерът на артишока не влияе на вкусовите му качества.

Идеи за използване

Препоръчително е да се консумира сварен на пара, защото по този начин се запазват всички хранителни вещества. Но той не е по-малко вкусен и задушен или изпечен.

- Неголемите зеленчуци са идеални за закуска, а средните за печене и задушаване.

- Прясната сърцевина на артишока може да бъде добавена в салата, нарязана на тънки ленти.

- Успешно може да се приготви с него суфле, да бъде поднесен със сос или просто запечен с гъби и поръсен с пармезан.

Източник: bb-team.org