Прочитайки това изречение всеки би си помислил, че е поредния цитат, мото или открадната мисъл...

Всъщност , това е мисълта заседнала в спомените на всеки, който е успял да стане свидетел на този изключителен природен феномен. Не е задължително да си полярен изследовател, за да се насладиш на магията на природата, достатъчно е само да потънеш в атмосферата на Санкт Петербург в периода на Белите нощи.

Не случайно самите руснаци се обръщат с умиление, споменавайки името на града си. Наричат го Северна Венеция, Перла на Балтийско море или просто Питер. Това е град емблема, омагьосващо съчетание от изключителна архитектура и световно доказано културно наследство, и жители, наследили аристократичния маниер на своите предшественици-царе, императори, творци и художници.

Излитайки от България всеки, който за пръв път се отправя по този маршрут е леко изнервен от позабравените бюрократични занимания, свързани с подготовката на самото пътуване, а именно издаването на входна и изходна виза за Русия. Странно е защо все още това е определящо за страна като Русия - задават се много въпроси, чийто отговор е някъде далеч във времето. И докато мислено получаваш желаните„отговори” разбираш, че вече си на територията на страната , на международното летище Пулково 2. Още малко бюрокрация, която вече е даже забавна и ... чуваш добре познатото:”Здравствуйте!Добро пожаловать в России!”- това е нашата екскурзоводка-Елена.

Сякаш за минути всички вече сме в автобуса и в микрофона се разнася мелодичния глас на екскурзоводката, която обявява програмата. Започва поредицата от проспекти – трудно е да се определян с друга дума. Това действително са булеварди, които дават възможност за лесно и бързо придвижване и в същото време насищат окото със сгради, подредени около него в изключителна хармония. Следейки градския пейзаж, разбираме, че до Втората световна война цветът на им е бил предимно сив, което не е позволявало да се забележи красотата на отделно архитектурно творение. При възстановяването им всяка се сдобива с нов цвят който хармонира с цвета на съседната сграда и се получава , галеща окото цветна палитра.

Постепенно кръгът от булеварди и мостове над каналите на река Нева се стеснява и се оказваме на Невски проспект - сърцето на Санкт Петербург. Спираме до Казанския събор и имаме възможността да усетим мащаба на пространството.... Завъртат се като в калейдоскоп сгради, хора, булеварди.. Странна динамика – потънала в спокойствие, неразбираемо за мащабите на такъв полис.
Неусетно минават петте часа, през които сме видели почти цялата централна градска част - Казнския събор и чудотворната икона на Св.Богородица - без значение на социален статус, всички влезли да се поклонят чинно чакат своя ред; Марсово поле, Кулата на Василиевския остров, издигаща се грандиозно сред водата, невероятната феерия на пеещите фонтани, Адмиралтейството-познато от ТВ репортажите, свързани със събития в Петербург, Ермитажът-плавно разположен по крайбрежието на Нева, сградата на СИНГЕР, която е първата преобразувана сграда за боеприпаси по време на Втората Световна война, а понастоящем е ДОМ на книгата, където в рамките на работния ден там се влиза и ако желаеш купуваш книга, ако не просто се настанвяш удобно и четеш...... И в този ред на опознаване, решаваме че има достъпно време да отпътуваме за Царско село.

^{Казанския събор}

Всеки е виждал картички, филми,слушали сме много и най-разнообразни информации за Екатерининския дворец, но да си лично там, сред огромния парк, пред шедьовъра на човешкия гений-самия дворец. Вече реставриран в пълния си блясък се разстила пред погледа ни. Но първият музей е Лицеят. Влизайки в залата става ясно от къде е тази строга организираност и възпитание у руснаците. Помещенията са изчистени до присъствие само на най-необходимото. Спалните на учащите, сред които безспорно най-известната личност е А.С.Пушкин, са просто мъничка стаичка с легло, писалище, скромно гардеробче .. и това е. Единствените зали, които напомнят за лукс и дворцов разкош е приемната зала и библиотеката.

^{Екатерининския дворец}

От там ни грабва паркът с множеството фонтани, езерца, малки дворци и двойки младоженци, дошли да отпразнуват първия си семеен ден.

Завръщайки се в Петербург разбираме, че е вече 20 ч., а навън светло като ден-още една изненада, която моментално се превръща в разходка. Близо до хотела е Девичия манастир-разбира се, че и той беше видян-сграда изцяло в бяло- символите на чистотата и невинността. Ето, че дойде и време за вечерната разходка по Нева. Туристическото катерче е малко, но кой ти гледа. Вече сме по Нева и около нас започва движение, което може да се сравни само с движенето по нашите магистрали. Всеки лодкар се надпреварва да достигне първи до първият мост точно в 24:00 ч., когато започва вдигането на мостовете. Още едно събитие характерно само за Петербург. Вдигнат ли се мостовете те остават така до 06:00 ч. сутринта, т.е. за тези които не са успели да преминат вариантъте или 700 рубли за такси или просто да се възползват от красота на Белите нощи и да си наемат лодка . Невъзможно е да се разкаже преживяването от тази разходка, единственото, за което се сещаш е, че си попаднал в приказка, където си един от главните герои....
Часът е един след полунощ, а никой не дава и най-малък признак на умора, навън е светло все едно е 5 следобед, естествено вече правим планове за следващия ден.

Рано сутринта Елена и Евгени - нашият шофьор, ни чакат усмихнати за екскурзия. Днес е денят за пешеходни екскурзии. Евгени ни отвежда до Петропавловската крепост - още един от символите на Петербург, където точно в 12:00 ч.се дава топовен залп от комендата на крепостта и отбелязва 12-я час. Всъщност самият град е първият, който е построен с идея за градоустройствен план под вещото планиране и ръководство на Император Петър I . Реализираната идея довежда до построяването на град с концентрични форми -Петропавловската крепост, Ермитажът са центроветер, около които кръгово се нареждат останалите сгради и квартали, следвайки естествения ход на каналите на река Нева. Така се появява и известния квартал около Фонтанка място за художници, писатели, журналисти, архитекти, т.е. за хора на изкуството...Също и каналът Грибоедов, на брега на който е разположен съборът «Спас на Крови» и множество балетни школи. Не далеч от църквата е домът на Достоевски, сгушен сред уютен парк, обточен от малки улички.

^{Ермитажа}

Вече сме в Ермитажа - единственото, което може да се каже е: не влизайте без екскурзовод!!! Невъзможно е да се обеме красотата и изобилието от образци на световното изкуство. За по-добра цена решаваш да си вземеш слушалки, но се оказва че съвсем не си на подходящия етаж, за да можеш да се водиш от разказа на аудио гида и да знаеш какво всъщност виждаш. Тук е мястото, където разбираш смисъла на поговорката - Човешкото око няма насита. Излизайки от двореца с най-голямо удоволствие разпускаш сред парка. Тъй като вече сме пеш сред великолепието на Петербург, Елена дава последни указания и се разделяме за деня. Времето минава неусетно и в 22 ч. сме качени на колонадата на Казанския събор и се наслаждаваме на невероятната панорамна гледка. Но в един момент се сещаме, че наближава часът за «разведка мостов» и ... бегом за последния автобус до хотела.

В същия ритъм преминават и оставащите дни от екскурзията в Петербург. Кратка почивка в автобуса, който ни отвежда до Петродвореца. Ако сте си мислили, че сте видели всичко което си заслужава, то заставайки пред двореца сред изумителните водни каскади и фонтани, се убеждавате че именно тук е още едно чудо на човешката мисъл и изобретателност. Дворецът е определян като Руския Версай. Всъщност архитектурата и организацията му наподобяват Версай, но усещането и мащабите те карат просто да се отпуснеш и потопиш в магията на двореца. Над 140 фонтана, разположени в парка доставят удоволствието от разпръскващите се водни струи, естествено задвижвани от наклона на терена и силата на водната струя. А да опишеш интериора на Големия дворец е просто абсурд - няма как да се разкаже за работния кабинет на Петър I или за кокетния будоар на Екатерина Велика, или за множеството зали изпъстрени с платната на велики художници. Може да звучи банално, но това просто трябва да се види и преживее. И така като за Версай можете да си представите как Гьоте подритвал кокошките, за да стигне до двореца - Версай, така и тук можете да си представите как от пътя, водещ до селцето Петерсхоф, се отклоняват каляските на светските личности, създали част от световната история именно тук в Петродовреца.

Ако вече сте добили някаква представа за красотата на Санкт Петербург и неговите дворци, добавете и магията на Белите нощи, за да можете поне мислено да се пренесете в този свят на история, култура и традиции, ненарушавани и до днес. Сякаш с този феномен природата компенсира северните народи за дългата и сурова зима, а на нас доставя удоволствието от приятно разтеглени разходки през безкрайно дългия ден.....

Автор: Румяна Димитрова