Замисляли ли сте се защо децата понякога са агресивни? У дома те често се сдърпват с по-малката си сестричка или братче, а навън се бият с непознатите деца.

Причината за детската агресия често се корени у родителите. Възрастните рядко крият своите емоции. Те критикуват детето за най-малкото провинение, понякога му крещят, изливат върху него своето раздразнение и злост.

Детето твърде често чува думите: “не може”, “не”, “не трябва”. Възрастните забраняват нещо заради собственото си спокойствие, а не поради някаква съществуваща за детето или околните опасност. Много от детските пориви остават подтиснати. И е напълно естествено детето да започне да се сърди, нервничи и ядосва.

Децата се учат на всичко от възрастните. Те наблюдават всичко много внимателно и попиват като гъба видяното и чутото. Всяко едно родителско недоглеждане или невнимание травмира детската психика.

Детето се развива и в организма му се извършват процеси, които влияят на неговото поведение, особено в подрастващия период. Детската агресия трябва да се пресече в начален стадий, защото по-късно това е много трудно.

За да успокоите агресивното дете вие трябва да бъдете внимателни с него и да разберете какво го тревожи. Понякога детето трябва да се нахрани, напои и да се сложи да спи - тогава доволно и сито то се успокоява.
Понякога пристъпът на гняв е породен от взимането на интересен предмет от неговите ръце с цел предпазване от някаква опасност. В този случай детето трябва да се отвлече с някаква дейност - то трябва да съсредоточи вниманието си върху нещо друго.

След 5 годишна възраст играта в повечето случаи не помага. Помагат само разговорите с детето и то ”на четири очи”, за да не го обидите и унижите пред другите. Общуване с детето, основано на взаимно доверие – ето към какво трябва да се стремите.

Не засягайте личността на детето, посочете му грешките и го убедете да се извини, ако то е обидило някого. Опитвайте се да свалите напрежението у детето: за този цел го накарайте да въздъхне дълбоко, отвлечете вниманието му с нещо друго или представете противника му в смешна ситуация. Това понякога помага.

Запишете детето в някаква спортна секция, където то ще изразходва своята енергия и ще тренира волята си. Или в някакъв клуб (рисуване, танци) – приобщаването към красотата ще го направи по-чувствително и разбиращо.

Борбата с агресията при подрастващите е по-трудна. Особено ако тя е свързана със семейната обстановка. Ако в семейството липсва любов, доверие и разбирателство, детето изнася своята неудовлетвореност на улицата. Понякога причината за агресивното поведение е излишната строгост към него. Детето може да се ожесточи по отношение на родителите си, ако те изискват твърде много от него. Ако пристъпът на гняв към родителите не се прояви у дома, агресията може да се прояви навън - по отношение на връстниците.

Ако глезите детето си или го презадоволявате с всичко, вие също можете да предизвикате неговата агресия. То е свикнало всички негови желания да се изпълняват и попадайки в друга обстановка, ще почувства дискомфорт и злост.

Не трябва да се пренебрегват филмите със сцени на насилие и убийства. Родителите не винаги могат да контролират филмите и телевизионните предавания, които детето гледа. А компютърните игри, където се убиват животни и хора? Детето пренася виртуалната реалност в настоящето. Опитвайте се на наблюдавате от какво то се интересува, на какво играе и без да се натрапвате коригирайте необходимото.

Всяко семейство си ама своята атмосфера и своите отношения. Ако детето расте в обстановка на любов и уважение, то ще проявява тази качества към околните. С откритото си поведение родителите трябва да научат детето да обича света, хората, природата.

Целувайте по-често детето си, прегръщайте го, говорете му нежни думи, хвалете го, когато заслужава похвала и агресията ще си отиде.
А за финал ви предлагаме една мисъл на А. П. Чехов : “По-добре не ги обичайте, отколкото да ги обичате с деспотична любов“.

Източник: tiabg.com