Трапезата

Историята на козунаците започва преди повече от три столетия. В началото на XVIIвек един френски хлебар омесил първообраза на днешния козунак за Великден. Оттогава се създава традицията за празника да се омесват козунаци.

В Италия и днес приготвят козунаци под названието “Panetonne” (панетоне), които при обикновени условия могат да се съхраняват до шест месеца. У нас козунаците се приготвят след 1920г., и то първо в градовете.

Великденските козунаци са изместили някогашните български обредни хлябове. Но все още по селата се прави и традиционният “яйченик” – голям кръгъл хляб с вградени цели яйца. Този хляб се поставя в центъра - най-почетното място - на празничната трапеза. По правило не се реже, а се разчупва на толкова къса, колкото са насядалите на трапезата възрастни и деца.

До въвеждането на козунаците като традиционна храна за празника са приготвяли сладка баница, баница с коприва, курабии и са сервирали прясно овче сирене.

На Великден са сервирали на обедната трапеза зелена салата, украсена с червени репички и нарязани на кръгчета твърдо сварени яйца, чорби от дреболии на пиле, кокошка или пуйка, застроени с разбити в лимонов сок яйца. Птиците се варели заедно с дреболиите, след което се нарязвали на парчета.

В повечето градове са приготвяли и агнешко печено, докато в селата това е ставало едва на Гергьовден. В пазарджишко пък са пекли прасенце-сукалче.

Великденските яйца

Яйцето е най – популярният светски символ на Великден по цял свят. Във всички култури, яйцето символизира началото на новия живот. Една латинска поговорка казва: “Целият свят е създаден от едно единствено яйце”.

Яйца са били боядисвани, подарявани и изяждани по време на великденските фестивали в древен Египет, Персия, Гърция и Рим. Тези култури възприемали яйцето като емблема на вселената, като творение на върховния бог, като покълването на живота Християните от Близкия Изток възприели тази традиция, а яйцето се превърнало в религиозен символ, олицетворявайки пещерата – гробница на Христос, чийто камък той отместил.

Християните взаимстват от старите езически обичаи. Аленочервеното яйце символизира пролятата кръв на Исус Христос и Неговото прераждане.

Народно предание разказказва, че когато Христос възкръснал, яйцата в кошницата на една селянка се оцветили в червено. И от тогава останала традиция да се “червят” яйца за Великден. Червеното яйце има магически свойства, според народните вярвания.

Една от емблематичните фигури на католицизма – св. Августин, свързва яйцето със Светата Троица. В него като неделимо цяло съжителстват жълтък, белтък и черупка.

Някога германците кичели елите и храстите с пресни яйца – като жертвоприношения към възродената природа. Американците окачат пъстроцветни яйца върху цъфнали дървета. В днешни времена на великден в САЩ се крият 1 билион боядисани яйца в паркове, задни дворове, дори и на поляната пред Белия дом.

В сънищата ни яйцата също имат символично значение. Те показват, че вече се е събудил творческият потенциал и вече ще има развитие. Финансови успехи можем да очакваме, ако сънуваме гнездо пълно с яйца. Писани ли са - щастливо събитие очаквай, но ако са развалени яйцата – бъдете нащрек.

Великденският заек

Великденският заек има своя произход от пред-християнската наука за плодородието. Зайците, и по – точно дивите зайци, са символ на изобилието на пролетта.

Традицията на Великденския заек е от езически времена. Хората са принасяли зайци в жертва на саксонската богиня на пролетта Еостре. По това време се е правел ритуален лов на зайци.

Заекът традиционно се свързва с плодородието и изобилието, а в древните ритуали и вярвания - и с луната и нейните цикли.

Легендата разказва, че Великденският заек в началото е бил голяма красива птица, принадлежаща на богинята Еostre. Един ден, тя превърнала своята любима птица в див заек. И тъй като Великденският заек е все още птица по душа, той продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.