Лицевите тикове се характеризират с внезапни, очевидно несъзнателни мускулни контракции на мускулните групи на лицето.

Тези контракции са често повтарящи се в природата и изглежда, че нямат истински смисъл.

Най-познатите тикове са: примигване на окото, изкривяване на погледа, сбръчкване на носа, лицеви гримаси или дори вокализации, като прочистване на гърлото или хриптене.

Тиковете често се появяват по време на детството и обикновено изчезват още в детска възраст, въпреки че при много хора продължават да се проявяват тикове и в тяхната зрелост.

Често се наблюдава увеличение на честотата на тиковете при наличие на напрежение или дискомфорт. Опитите да се контролират тиковете могат да предизвикат напрежение, което може да доведе до началото на друга серия тикове.

Тиковете често се описват като несъзнателни, но изследвания показват, че те всъщност са съзнателни импулси, които могат да бъдат контролирани от страдащия.

Тиковете могат да се разглеждат като обикновени тикове, такива като хриптене, извиване на устните или челюстни гримаси или пък по-сложни, известни като синдром на Турет.

Обикновените тикове са наблюдавани по-често, отколкото сложните, но могат да бъдат също толкова неприятни за страдащия.

Лицевите тикове не причиняват физическа болка на страдащия, а често се свързват с причиняване на умствен стрес или социални проблеми.

През годините са били приложени много лечения за тикове, които са с различна степен на успеваемост.

Психотерапията и консултациите могат да помогнат да се открият емоционалните причини за тиковете, а също така и за по-доброто разбиране как да бъдат подтискани.

Успокоителните лекарства и други форми на лечение понякога са успешни в случаите на обикновени тикове. Тези лекарства обаче често имат странични ефекти и поради това много хора търсят алтернативни лечения.

Самохипнозата и НЛП (невро-лингвистично програмиране) методите са били изрично създадени с цел да се лекуват лицеви тикове.

Тъй като лицевите тикове не са категорично несъзнателни, тези лечения имат за цел да променят съзнанието на страдащия и естествения му отговор при появата на тик.

В много случаи това може да стане, когато несъзнателно умът да спре появата на тик.

В някои екстремни случаи, обаче, отговорът на страдащия може да бъде пренасочен към някоя по-безопасна част на тялото, като потрепване на пръст вместо на лицеви мускули.

При НЛП и самохипнозата не се наблюдават нежелани странични ефекти, както при лекарствата. Тези методи на лечение също могат да бъдат от полза за отслабване на напрежението и тревожността в живота на страдащия.

Поради тези причини НЛП и самохипнозата са често най-безопасните и най-предпочитани методи за лечение.

Източни: ezine.bg