Разлика между нормално дишане и дишане при паника

Когато човек е напрегнат и изплашен, дишането му става плитко и бързо. Раменете са повдигнати към ушите и мускулите на врата и раменете са напрегнати. Ако изпадне в паника, започва всъщност да диша прекалено начесто, вдишвайки въздуха и издишвайки го в кратки, резки задъхвания. Обзема го усещане за празнота на съзнанието и загуба на контрол. В пръстите се усещат иглички, а устата е изтръпнала.

Това са обичайните реакции при стресиращи и плашещи ситуации. Те са нормални, но тялото не може да издържи на това състояние твърде дълго и се изтощава.

При раждането, целта ви е да запазите енергията си доколкото е възможно. Също така трябва да снабдявате тялото си с много кислород за да му помогнете да се справи по-лесно с болката. Типичното дишане при паника намалява количеството кислород, което поемате за себе си и бебето.

Техники за дишане по време на раждането

Затворете очи за миг и се концентрирайте върху дишането си. Забележете колко е ритмично. Вдишвате, следва лека пауза и после издишвате. Издишването отговаря като дълбочина и продължителност на вдишването. Следва отново малка пауза преди дробовете ви да поемат въздух отново.

При родилните болки трябва да запазите дишането си ритмично. Не позволявайте вдишването да стане по-дълго от издишването. По време на много силни контракции дишането ви неизбежно ще стане по-плитко. В това няма нищо лошо, стига да не позволявате на дишането си да се ускорява все повече докато се превърне в дишане при паника.

Помощ при дишането

Може да бъде много трудно да запазите дишането си ритмично и да релаксирате при всяко издишване когато имате болезнени контракции, изморени сте и раждането изглежда безкрайно. Тук съществено влияние оказва помощта на партньора ви, ако присъства на раждането. Той може да ви помогне да запазите дишането си спокойно като диша заедно с вас.

Трябва да поддържате зрителен контакт с него, а той може да ви държи за ръце или да положи ръце на раменете ви, като натиска леко. Тогава можете да следвате неговото дишане докато той вдишва през носа и издишва леко срещу вас. Упражнявайте се заедно през бременността.

В началото може да се чувствате странно и двамата да сте малко смутени. Но съвместното дишане е чудесно помощно средство по време на раждането, когато си мислите, че просто не можете да продължавате повече.

Дишане при напъните

По време на втория етап от раждането вие ще изтласкате бебето си на бял свят. Много жени искат да задържат дъха си, докато напъват. Това не е лошо, стига да запомните да напъвате надолу между краката си, а не навътре към гърлото!

По-добър вариант може би е да поемете дълбоко дъх в началото на контракцията, и после да издишвате или издухвате въздуха бавно докато напъвате надолу. Това ще ви предпази да не си увредите гърлото, ще подсигури ефективност на вдишването и издишването и на самия напън.

Ако сте с епидурална упойка и не сте в състояние да почувствате кога трябва да напъвате, поемете дълбоко дъх когато акушерката ви каже че контракцията започва, и докато издишвате, оставете мисълта ви да ви води надолу по тялото ви към главата на бебето между краката ви, и тогава напънете.

Понякога на родилката се казва да поеме дъх и да напъва колкото дълго може. Това не е добра идея. Така ще лишите себе си и бебето от кислород и ще се изтощите много бързо. На всяка контракция можете да напъвате толкова пъти, колкото на вас ви се струва удобно. Около 4-5 напъна на контракция е добре.

Дишане при задържане

Понякога жените изпитват желание да напъват преди шийката им да е напълно изгладена. В този случай акушерката ще ви помоли да не напъвате, за да даде време на шийката ви да се изглади още. Това може да бъде изключително трудно! Ще ви бъде по-лесно ако коленичите на четири крака, с глава или буза опряна на земята и таз вдигнат във въздуха.

Когато усетите контракцията, издишайте с четири къси задъхвания, бързо вдишване, отново четири къси задъхвания и така нататък. Можете да си повтаряте наум „Не трябва да напъвам”. Между отделните контракции дишайте спокойно.

Източник: biberonbg.com