По принцип няма нищо лошо в това да се оплакваш. Понякога мрънкането ти действа ободряващо и те кара да видиш нещата от друг ъгъл, помага ти да проумееш, че нещата не са толкова лоши, колкото си смятала.

Има разлика, обаче, между това да го правиш от време на време и между хроничното мрънкане.

Има хора, които се оплакват от всичко: от времето, от последния купон, на който са били и от това, че „вече няма купони като едно време", от гаджето си, което никога не може да отгатне от какво се нуждаят, от работата си, която не им носи удовлетворение, разбира се, от градския транспорт, от трафика, от препълнения магазин...

Ако се замислим, голям процент от нещата, които излизат от устата ни, са оплаквания, които не ни носят нищо позитивно, а понякога са и доста неприятни и досадни за тези, които ни изслушват.

Замисли се дали е възможно да не се оплакваш в продължение на цял месец и какво ще ти донесе това.

Повече време за организиране на купони?

Повече време за клюки с приятелки?

Повече време за шопинг?

Повече време за забавления?

Повече време, което да прекараш с гаджето си и да му разясниш от какво точно имаш нужда - да, мъжете не са никак досетливи.

Повече време за работа: вместо да губиш време в разясняване на това как дадено нещо не може да се случи, по-добре потърси начини за реализацията му.

Освен всичко останало, ежедневието "лишено" от мрънкане със сигурност ще ти донесе повече положителни емоции, а както знаем, позитивното мислене води до по-добри резултати във всичко.