Сложните им плетеници изискват от художниците висока концентрация и ловкост.

Келтите, жителите на северните части на Британските острови и Каледония, възхвалявали създателя и живота, в който женското и мъжкото начало били в истинска хармония. Животът за тях бил трамплин към Космоса, където се разкривала най-висшата мъдрост: божественото в неговото безкрайно многообразие.

Смъртта за келтите не била от значение. Тя играела маловажна роля – едно кратко прекъсване във вечния и непрекъснат кръговрат.

Типични за келтските татуировки са преплетените орнаменти, сложните плетеници и спиралите. Повечето са черни и затова ирландските монаси в Ранното средновековие (V –VIII век) ги използвали за украсяване на книги.

За изобразяването на келтски мотиви се изисквали задълбочени математически и геометрични познания.

Могат да се открият в каменните монументи, като например в така наречените „келтски кръстове”. Те символизират вярването във възможното сливане на противоположностите: горе и долу (небе и земя), ляво и дясно (мъжки и женски). Кръгът на келтския кръст – перфектно затворена форма, вечния кръговрат, божествения символ – подчертава това обединяване.