Част от фантастичните герои, които най-често присъстват в татусите, са на елфи, принцеси, гноми, та дори на роботи.

Хората от край време бягат от своя собствен свят в една друга, по-красива реалност: Тарзан, Куотърмейн или Конан са първите герои на един жанр, появил се през ХІХ и началото на ХХ век, който се нарича героична фантазия (heroic fantasy).

Приказките разкриват на художниците красивата страна на фентъзито: принцеси, елфи, джуджета, магьосници и гноми, понякога замъци върху причудливи скали и какво ли още не. Наистина фантастичната литература дава богат материал за правенето на татуировки.

Обикновено хората с такива приказни изображения по телата си се чувстват като истински герои. Чрез своите рисунки те показват и диалога си със собствената си фантазия, с желанията си, с надеждите си, с вътрешния си свят.

В края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век, особено откакто се появил английският роман „Мъглите на Авалон” на Марион Зимър Брадли, келтските легенди добиват популярност. Тогава фентъзи мотивите започват да се комбинират с келтски изображения. Усещането за приказност и вълшебство се засилва чрез герои като джуджета, магьосници и еднорози.

В началото на ХХІ век новите фентъзи герои са роботите и те намират умело присъствие върху татуировките.