Има само един начин: чрез ноктопластика. Обикновено специалистите я правят с акрил или гел.

Смята се, че геловите изкуствени нокти са по-крехки от акриловите, но идеално следват формата на нокътя. При нанасяне течният гел се изравнява самостоятелно, а акрилът изисква полиране и шлифоване.

Вторият материал, акрил, не позволява на естестевените нокти да дишат, тъй като не пропуска въздуха, но пък намалява чувствителността им.

Предимството на акрилната ноктопластика е, че е много здрава и е подходяща за жени с меки и чупливи нокти. Възможна е обаче да се получи алергична реакция към съставките на акрила - симптомите са зачервяване и сърбеж около нокътя. В такъв случай консултацията с лекар е задължителна.

Основната разлика според специалистите между акриловото и геловото покритие се състои в процедурата по сваляне на изкуствения нокът. Първият вид маникюр се накисва в специален разтвор и се отстранява, а при втория гелът се изпилва.

Преди удължаването на ноктите не бива да си правите парафинотерапия, маслени бани и да използвате непосредствено преди това крем за ръце. Ноктите попиват козметичните продукти, което пречи на качественото сцепление с нанасяния материал.

Ноктопластика изисква няколко основи момента независимо от метода, на който ще се спрете. Това са:

- скъсяване и пилене на ноктите в подходяща форма
- дезинфекциране на ноктите
- обезмасляване на плочката преди поставяне на гела или акрила
- използване на продукт за по-добро сцепление на естествения нокът с гела, специална смола за нокти (бондер).

Ноктопластиката изисква поддръжка на определено време независимо от метода, с който е направена. Обикновено тя се извършва на няколко седмици (2-3 или повече седмици). Поддръжката на гела представлява изпилване на известно количество от него и нанасяне на нов слой. А що се отнася до акрила, той се запълва на всеки 2 седмици.