В миналото често са се правили татуировки чрез разрязването на кожата и натриването й с мастило, пепел или други оцветяващи вещества. Също така било обичайно татуирането с игла: увитата с конец игла за шиене, се топи в мастило и тогава с нея се пробожда кожата.

През ХІХ век австрийските войници татуирали името си или пък кръстове чрез разрязване на кожата си, като за средство за оцветяване им служел барутът.

За полинезийците било обичайно да рисуват със специален гребен, който се правел от растения или пък от кости, и се закрепвал за дълга пръчка. Зъбците му се забивали в плътта чрез ритмични удари върху дръжката. Кожата поемала мастило, направено от вода и пепел или овъглени ядки. Гребените били с различна ширина и изписвали винаги линии и никога точки.

Традиционните японски татуировки Ирезуми (Irezumi) до ден днешен се правят ръчно, макар че западните машини за татуиране отдавна са навлезли в островната държава. Използват се игли, които се закрепят за дълги дръжки от бамбук. Тази техника изисква много опит, но позволява на майсторите да променят с голяма прецизност дълбочината на проникване на иглата.