Любовта е временно състояние на организма, което химически не може да продължи повече от 4 години, твърдят мексикански учени.

Според Хеорхина Монтемайор Флорес от Националния автономен университет на Мексико в първата фаза на любовта в мозъка се произвеждат особени химически съединения, които се разпространяват във всичките му неврони.

През въпросния първи период жертвата на Купидон е неспособна да мисли за каквото и да е друго освен за обекта на чувствата си. Психичното състояние на влюбения може да бъде сравнено с повечето най-трудно преодолими психични състояния, пишат от ezine.bg.

Флорес подчертава, че човек фактически се влюбва в някого само веднъж в живота си. "Повторните изблици на чувства могат да се обяснят по друг начин – чрез привързаност или сексуално влечение", казва тя.

Според Флорес по време на любовта се снижават творческите способности на човек. "Нищо истински стойностно не е създадено през периода на любовта, а единствено след като тя вече си е отишла", твърди мексиканката.

Според известния френски автор Фредерик Бегбеде обаче любовта трае по-малко време - 3 години.

Той обяснява твърдението си с това, че процесът от първата година, в която емоциите взимат връх, преминавайки във втората година, когато двойките придобиват чувство за стабилност, намирайки опора в своя любим и свиквайки в отношенията си.

В третата година и се появява така наречената любовна изчерпаемост, когато чувството за липса на нови неща във връзката, придружено с усещането, че сте се изчерпали, откъм разговори и отношение, поразява любовната връзка. А самата любов бавничко изстива.