Смята се, че повечето хора се стремят да намерят максимално близък до себе си партньор - по характер, темперамент, начин на реагиране и пр.

Предимствата в този случай, разбира се има, но те най-често са повърхностни - лесно общуване, липса на претенции относно навици, еднакви вкусови предпочитания…

В търсенето на максимално „близък” партньор хората очакват от брака защита и стабилност. Това особено сиблно важи за жените.

Сходството обаче, рано или късно ще доведе до застой в отношенията и липсата на развитие ще натежи ужасно. Хората с еднакво мислене могат да се обединят за разрешаването на някакъв проблем, но когато проблемът изгуби своята актуалност, отношенията се разрушават.

Психолозите са убедени, че здравият брак се изгражда на принципа на взаимно допълване. Сходства наистина трябва да има, но пък различията трябва да служат за взаимно допълване.

С годините партньорите започват да си приличат по мимики, маниер на речта и т.н. Хората подсъзнателно се отказват от някои индивидуални навици и попиват чуждите, които в последствие се превръщат в общи.

Сексът!

Тук много трудно може да се говори за сходства и различия. Психолози от Хамбург твърдят, че за мъжете сексуално привлекателни често се оказват жени, които не приличат на тях външно (по ръст, тип на лицето, цвят на косата и т.н.).

В този стремеж има някакъв генетичен подтекст – да се съчетаеш с гени, напълно различаващи се от твоите, защото по този начин ще се получи по-добро поколение, твърдят немските учени.