Компютърът отдавна вече е станал пълноправен член на всяко едно семейство.

И ако преди години се налагаше децата да се обучават за компютърна грамотност, сега често родителите са по-назад в тази сфера от своите отрочета и понякога се налага да ги ограничат от контакти с виртуалната реалност.

Тревожни признаци

ВВС проведе проучване, според което децата и подрастващите, които са запалени по компютрите, трудно се концентрират върху една книжна страница дори и за 30 секунди. Вместо да четат, те по компютърен навик бързо прелистват всички страници.

Друго проучване показва, че прекомерното използване на интернет от подрастващите води до “подмладяване” на психичните заболявания, т.е. отклонения от различен тип се срещат на все по-ранна възраст. За да избегнете това, добре е да контролирате контактите на детето си с твърде интелигентните машини.

Вън от детската стая!

Британската психоложка Джули Джонсън е на мнение, че компютърът не трябва да се намира в детската стая. “Мястото му е в хола или в някое друго помещение, до което всички имат достъп”.

Важно е да изслушвате какво казва детето ви относно увлеченията си и любимите си игри, без да изразявате негативно отношение, дори ако любовта му към компютъра да не ви е приятна.

Един от създателите на компютърни игри, Саймън Фолър, подкрепя това мнение и прилага и аргументи: “Необходимо е не само за да виждате какво прави детето ви, но и да можете да си говорите с него за това. Важно е да изслушвате какво казва то за увлеченията си и любимите си игри, без да изказвате негативно мнение. Питайте го, дали иска да играете с него – не е нужно да се съревновавате, много по-добре ще е да играете от един отбор”.

Някои родители са много доволни от това, че са започнали да играят компютърни игри с децата си. Това им позволява не само да разберат чрез личен опит интересите на децата си, но и да се сближат с тях и да развият известни навици (недотам полезни, но забавни – да се сражават с орки, да строят градове и т.н.).

Всичко по договор!

Уил Гарднър е редактор на британски сайт за родители и съветва читателите си да контролират достъпа на децата си до материали, които не съответстват на възрастта им (много от игрите днешно време също имат маркировка “18+”).

Според него обаче по-ефективен метод е подписването на семеен договор, в който да е посочено колко часа ще прекарва детето пред монитора. “За някои ще е достатъчна устната уговорка “ще седя пред компютъра само по час на ден”, за по-трудни семейства сме подготвили специален документ от 19 параграфа, който можете да си свалите от сайта childnet.com”, казва Гарднър.

Времето е здраве

“Компютърното” време на децата трябва да се ограничава до максимум два часа на ден, докато повечето деца прекарват пред монитора над пет часа дневно.

При подрастващите е още по-трудно да ограничите достъпа им до компютъра, тъй като те го ползват активно за подготвяне на домашните си задания от училище. Психоложката Джули Джонсън е на мнение, че на подрастващите може да им се остави компютър в стаята, за занимания на спокойствие и тишина. Това обаче не означава, че те трябва да прекарват ден и нощ пред компютъра. Според нея “компютърното” време трябва да е ограничено до 2 часа на ден. Статистиката показва, че децата днешно време прекарват пред монитора средно до 5 часа на ден.

Личният пример

Уил Гарднър е убеден, че децата прекарват толкова време пред компютъра заради примера, който им дават възрастните. Често родителите, дори след като са се върнали от работа на компютър, пак сядат пред монитора да си проверят пощата или да четат блогове и използват за целта не само компютрите, но и телефоните си. “За да повлияем на децата, трябва ние самите да спрем да демонстрираме компютърната си зависимост”, апелира Гарднър.