Ще ви кажем кои са най-често срещаните страхове при малките деца. При децата на една годинка обясненията, с идеята да контролирате страховете им, не служат почти за нищо, тъй като все още не могат да ги разберат добре. Затова нежността и грижата ви са най-важните за тази възраст.

Това, обаче, не значи, че преди това децата не се срахуват. Децата на годинка се страхуват най-много от това да не бъдат изоставени и затова трябва непрекъснато да им вдъхвате сигурност и подкрепа, и да сте близо до тях.

Играчки

Някои кукли или плюшени играчки могат да предизвикат паника у детето, ако са с по-голям размер, имат странен израз на лицето или пък са прекалено шарени.

Много малки дечица направо се ужасяват от клоуни. Техните грим, дрехи и други аксесоари могат да предизвикат страх, вместо желания ефект на радост и забавление, който обикновено предизвикват при по-големите деца.

Ножицата

Доста често мъниците се страхуват от “голямата” ножица, с която ще им режат ноктите. На бебетата все още не им е ясно кое боли и кое не, нито пък са опознали добре тялото си. Ето защо ножицата може да им изглежда като едно оръжие, а самият процес на рязане на ноктите, като отрязване на важна част от тялото им.

Раздяла

Страхът от раздяла с мама и татко е един от най-често срещаните страхове при децата на една годинка. Той се проявява по различен начин. Може, например, да се прояви в трудността на детето да се сбогува с нас, когато трябва да излезем. Затова, когато излизаме от къщи, трябва да се сбогуваме както трябва с детето, дори и да плаче и да страда – вариантът да се измъкнем, когато не ни гледа, не е за предпочитане. Детето просто трябва да свикне с това. Ако си тръгнем скришом, детето ще се почувства измамено и няма да e сигурно с нас. То трябва да има сигурност и да знае във всеки един момент къде сме – дали сме у дома или навън. Когато не му обясним, че сега излизаме, но скоро ще се върнем, а си тръгнем, без да ни види, мъничето може да си помисли, че сме си тръгнали завинаги и сме го изоставили.

Непознати

Страхът от непознати е типичен за сладурите.

Мъникът може да има същата реакция в първия момент, и когато дойдат добре познати за него хора. Това също не трябва да приемате зле, а да му дадете малко време. След няколко минути детето самичко ще се приближи.

Очилата, брадите, мустаците, едрият ръст или силният глас също могат да уплашат бебето.

Тъмнината

Страхът от тъмното има връзка и със страха от раздялата с родителите. В действителност, това е една несигурност и страх на детето да остане самичко пред непознатото, без защитата на татко и мама.

По-добре не го оставяйте да плаче само в стаята си, с идеята, че след малко ще му омръзне и ще спре, защото така само потвърждавате неговия страх, че е “изоставено” самичко в тъмното.

Ако детето започне да плаче, върнете се, за да му покажете, че сте тук в съседната стая, но се опитвайте постепенно да увеличавате времето, в което детето е само в стаята преди да заспи, за да свикне.

Можете да оставите вратата на стаята отворена, да оставите лампата в коридора запалена. Хубаво е в тези моменти детето да има любима играчка, с която да заспива – тя в известен смисъл замества вас, когато ви няма в стаята и така мъникът не се чувства самотен.

Казвайки му само, че няма защо да се страхува от тъмното, защото там няма нищо, едва ли ще постигнете нещо, защото едногодишното дете може би няма да ви разбере. В случая трябват действия, а не думи. Успокойте го с много нежност и останете при него, колкото е необходимо.